Odette&Maya (girlxgirl)

V.

Във вторник се събудих с нетърпение да отида на работа! Станах от леглото и се запътих към кухнята.
- Някой е в настроение, а? - засмя се мама.
- Така изглежда. - отвърнах, сядайки на кухненската маса.
- Как върви в работата?
- Усмихнатото ми момиче се завърна, а? Хайде, не стой! Хапвай и да тръгваме! И днес ще ме закараш до магазина, нали? Все пак караш колата ми..
- То се знае, мамо. - казах с усмивка.
В девет без десет вече прекрачвах прага на "Teaso". Влади, Калин и Мая се бяха настанили на столчетата пред бара. Поех си дълбоко въздух и се отправих към тях.
- Добро утро, Оди! - поздрави Калин.
Мая се усмихна кротко, приглади косата си с ръка. Без да казвам каквото и да било, прегърнах Влади. Не можех и да си представя през колко стрес беше преминал през последните два дни. Заради работата и от части заради Мая не можех да бъда до него, когато най-много се нуждаеше от мен..
- Не сте се виждали от три дни, леле.. - засмя се Калин, побутвайки Мая с ръка.
- Какво пък беше това? - сопнах се, сядайки до Калин.
- Нищо, нищо.. - закикоти се.
Чувайки гласа на шефа, и четиримата скочихме от столовете и заехме позиции.
- Не се скътавате, нали? - засмя се той, почесвайки голата си глава разсеяно.
- Не, шефе.. какви ги говориш! - убедително подвикна Влади, преструвайки се, че чисти масата пред себе си.
След работа с Влади тръгнахме към паркинга.
- Днес си с автобуса.. - засмях се.
- Моля? Оставяш ме заради глупавата среща с Мая!?
- Не се сърди, знаеш, че те обичам!
Той ме изгледа отегчено.
- По-добре да се връщам, не искам да я изпусна.. Владимире, стига! Нищо ли няма да кажеш?
- Не. - отсече.
Прегърнах го и се затичах обратно към "Teaso". Мая ме чакаше отпред. Беше потна, още беше с черната униформа на заведението.
- Защо не се преоблече? - попитах, заставайки до нея.
- Домързя ме. Ще ме караш ли?
- Мислех, че ще говорим..
- Какво искаш да ти кажа?
- Не знам. Просто искам да си.. така, де.. в живота ми. - казах, без да съзнавам какво всъщност бях изстреляла. - Разбра ме! Нали? Мая, не се смей! Погледни ме! - записках.
- Познаваме се от няколко седмици, Одета.. - засмя се.
Усмивката й беше красива. Устните й бяха плътни и розови.
- Не исках да кажа това!
- Не помня кога за последно каза нещо смислено, сериозно.. - продължи с усмивка.
Зелените й очи попиха в моите, не можех да отделя поглед от прекрасното й луничаво лице..
Знаех какво трябваше да направя, но ме беше страх. Изгарях от желание да я докосна, а ми се струваше далечна, много.
Целуна ме. Случи се твърде бързо, не успях да се насладя на момента.. беше по-скоро от онези целувки тип "липсваше ми, обичам те", а може би се бях надявала на нещо повече.
Постояхме на местата си. Тя се усмихна, докосна устните си, сякаш никога досега не беше целувала с тях. Изчерви се, чудеше се какво да каже.
- До утре? - най-сетне каза.
- Не искаше ли да те закарам?
- По-добре да тръгвам.. Калин сигурно ме чака на спирката. - направи пауза, за да загаси цигарата си в стената.
- Значи до утре.. Мая.
Усмихна се лукаво и завървя към изхода от плажа.
Чувах шума на вълните, усещах пясъка в кецовете си. По принцип бях щастлив човек, но онова чувство.. в онази лятна вечер.. не бях просто щастлива. Сякаш бях на върха на всичко. Чувствах се истинска, завършена.
И всичко заради една невинна целувка.. първата ми.