Спасителят [Завършена]

Братята

"Боже мой! Какво правите в дома ми?! Как влязохте?" уплашено попитах аз и отстъпих назад.
"Ами.. през вратата? Извинявам се, че не успях за погребението, но вече съм тук." спокойно каза той и седна на диванчето, близо до вратата. Стоях и го гледах в недоумение.
"Вие сте мъжа от асансьора, говорехте странно, а сега сте тук. Знаете какво е станало и къде живея.. Кой сте Вие, по дяволите?!"
"Джимин не ти ли каза? Аз съм брат му, Йонги. Така де, приятно ми е." каза той и подаде ръката си.
"Какво?!" почти извиках аз и след по-малко от минута Джимин влетя в стаята.
"Адалия, добре ли си?" попита той и ме прегърна. "Ти кога си дошъл?" обърна се към брат си.
"Преди малко. Не те намерих долу и предположих, че сте горе и минавайки покрай стаята я чух да плаче." обясни Йонги. Тогава Джимин погледна към мен и видя обърканата ми физиономия.
"Миличка, пратих му съобщение да дойде, но в суматохата забравих да ти кажа. Май вече сте се запознали."
"Не съвсем.." отговорих аз. "Той като че ли вече ме познава, но не и аз него. Дори го видях в болницата, когато отидох да те търся."
"Йонги, какво си правил там?" попита Джимин.
"Отидох да посетя Елена. След това се отбих да платя престоя ѝ и си тръгнах. А с Адалия се засякохме пред асансьора. Горкото момиче плачеше безутешно.. Какво си ѝ направил?"
"Н-нищо не съм... аз.. ъм, защо не те видях? Елена не те спомена."
"Не е сметнала за нужно. Просто за две минути отидох да я видя."
"Аз малко се обърках.. значи да разбирам, че ти си завареният брат на Джимин и двамата поддържате някакви отношения с Елена?" обадих се аз и Йонги кимна.
"Ами тя беше приятелка на тоя малкия и покрай него цялото семейство се сближихме с нея. Откакто се разделиха ѝ помагам с каквото мога, ако има нужда. Общо взето поддържаме приятелски отношения." каза ми той и се усмихна.
"Това не го знаех.." обади се Джимин.
"Проблем ли имаш с това?" попитах го аз и той поклати главата си за "не".
Йонги стана и се приближи към мен.
"Съжалявам за майка ти и брат ти.. знам как се чувстваш. Аз също съм губил брат, но за щастие се сдобих с нов и много го обичам." потупа Джимин по гърдите, а мен прегърна.    "Благодаря ти. Оценявам подкрепата ти. Ще се радвам да се опознаем занапред." добавих аз.
"Разбира се! Джимин много те обича и ми се струва, че връзката ви е доста сериозна. Досега не съм го виждал такъв. Много разказва за теб, но не си ме виждала, защото все ме няма.. но оттук нататък често ще се виждаме. Част от семейството си сега. Не си сама, знай го." увери ме той.
Аз, само че, не бях сигурна в това. След всичко с Елена.. мистериозния му брат.. кой знае още колко неща не знаех.