Спасителят [Завършена]

|58|

Адалия и аз стояхме прегърнати още известно време, говорихме за много неща, припомняхме си миналото. Софѝя се появи, заявявайки, че си е написала домашните и иска да се присъедини към нас. Аз реших най-после да звънна на майка си, за да ѝ кажа, че на другата вечер ще ходим у тях, за да говорим за нещо важно.
-Джимин..-обади се Адалия, виждайки, че вече избирам майка на телефона. -Не мислиш ли, че избързваме? Дори вие не може да свикнете още, прекалено е прясно! Как ли ще се отрази на тях? Защо не изчакаме?
-Но, скъпа.. 6 години не са ли достатъчно? Не страдахме ли достатъчно по теб всички? За кога да чакаме? Те много те обичат и не мога да ти опиша какво щастие ще ги залее. Да.. ще бъдат объркани, но кой не би бил?

Стори ми се странно, че Адалия не бързаше да разгласим новината. Тя самата изключително държеше на тях и старата Адалия би побързала веднага да ги види. След този разговор продължи да настоява и стана наистина подозрително. В крайна сметка предпочетох да не спорим и се съгласих за момента да пазим истинската ѝ самоличност в тайна.
На другия ден двете със Софи отидоха в училището, а аз във фирмата, където се срещнах с Йонги.
-Какво става, Джимин? Изглеждаш умислен.
-Хм? О, не. Няма нищо. Просто съм напрегнат заради работата. Това е.
-Не ми ги пробутвай на мене тия. И вчера звучеше странно по телефона. За София ли се притесняваш? Че расте, тръгна на училище?
-Ами..
-Не се спичай! Децата са така. Докато се усетиш ще е заминала в колежа. А и тя е умно хлапе, няма да се забърка в неприятности. А и между другото насрочихме дата за сватбата и искаме да я споделим с вас на семейна вечеря. Утре вечер сме у нашите. Вземи малката и елате.
-О, много се радвам за вас. Добре, ще дойдем.- отвърнах аз и го прегърнах. След това ме чакаше дълъг и изморителен ден.

Когато се прибрах вечерта в цялата кухня ухаеше невероятно вкусно. Адалия и София се бяха развихрили и бяха подредили масата.
-Джимин!!-викна Софи и се затича към мен. Хвърли се на врата ми и аз я поех в прегръдката си.
-Много ми липсваше днес, малката. - казах
-И ти на мен! Нарисувах ти рисунка. Искаш ли да я видиш?
- Разбира се! Бягай да я донесеш.-пуснах я и тя се затича към стаята си.
-Здравей, любима-обърнах се към Адалия
-Здравей, любов моя. Как мина денят ти?
-Ужасно изморително , имам нужда от вана. Между другото Йонги и годеницата му са насрочили дата за сватбата и утре сме на вечеря у нашите.
-Какво?! Йонги и женитба? Годеница?-Адалия изпадна в шок.
-Хаха, да. От три години са заедно и се решиха на сериозната стъпка.
-Признавам, че не го очаквах. Честито да им е тогава.
-Е, ще отидем, нали?
-Ние?
-Да. Нали не очакваш със София да те оставим сама тук.
-Джимин.. не знам..
-Хайде! Не ти ли липсват, за бога?
-Разбира се, че да.-въздъхна тя и се изкашля. -Добре тогава. Отиваме.

На следващата вечер
-София, хайде миличка! Чичо ти ще се сърди, ако закъснеем пак.-провикнах се аз, но от другата страна чух само трясък. -София!-извиках и се втурнах към стаята ѝ. Отворих вратата и видях, че е съборила два от рафтовете на етажерката си в опити да си достигне играчките.
-Защо винаги ги слагаш толкова високо!? Не ме гледай така.- промърмори тя.
-Добре, хайде. Вземай зайчето и да вървим.
-Кака къде е?
-Чака ни.
-Джимин, някой звъни.-обади се Адалия, която се обуваше.
-Аз ще отворя. -отвърнах и се насочих към вратата. Срещу мен стоеше млад висок мъж. Изглеждаше изненадан.
-Добър вечер. Кого търсите?-попитах аз.
-Добър вечер. Аз.. май съм сбъркал адреса.. търся.. нея.-каза мъжът и посочи Адалия, която тъкмо се подаде иззад мен. Тя пребледня, веднага щом го видя.
-Боже мой.-промълви тя.
-Адалия? Кой е този мъж? Защо те търси?
Преди да успее да пророни и дума, мистериозният мъж се обади: Адалия? Не, трябва да има грешка. Това е съпругата ми.