Спасителят [Завършена]

|43|

Щом казах това, чух как отсреща онзи негодник се смееше.
"Няма ли да ми кажеш какво искаш, Намджун? Защо отвлече София?" попитах го аз и видях с периферното си зрение как Адалия и Йонги се изправиха и се приближиха към мен.
"Знаеш какво искам." отговори той.
"Нали си получи Елена и детето. Какво друго искаш??"
"Тя избяга глупако. И знам, че е при теб. Не си играйте с мен, а ми я доведи."
"Аз ли съм глупак? Ти си този, който не е успял да задържи една жена. И не е при мен, напразно внедри и Лиа вкъщи, нещастник такъв. Не се занимавай с нас повече." изнервих се.
"Ако спра няма да е забавно. А аз искам да ми е забавно. Затова ти, скъпи ми братко, ще намериш Елена и ще ми я доведеш"
"Това няма да стане." отказах му директно. "Мисля, че си напълно способен да се справиш и сам."
"Ти май не ме слушаш. Казах ти, че искам да ми е забавно. Намери я или сестрата на скъпата ти Адалия умира." каза Намджун и чух как отпива от чашата си.
"Няма да посмееш да убиеш дете."
"Не ме познаваш Джимин. Изобщо не ме познаваш." изсмя се той и затвори.