Спасителят [Завършена]

"Пожелай си нещо"

" Обичам те."
Тези две думи кънтяха в главата ми, докато го гледах и се опитвах да асимилирам ситуацията. Накрая се опомних и успях да реагирам. " Хехе, естествено, че ме обичаш. Н-нали съм ти като сестра." побутнах го аз и се усмихнах ( много неубедително)
" Адалия... и двамата знаем какво имах предвид." погледна ме сериозно и се опита да разчете какво си мисля. " Да.. така е."
" Т-ти изпитваш ли същото към мен?"
играеше си с новите си ръкавели, които впрочем аз му купих.
" Страх ме е от тези чувства. Прекалено силни са и прекалено дълго пазени." обясних му аз и погледнах през прозореца.
Задушавах се, исках да изляза и да се спася. Да полетя волно като птичка и да не завися от нищо и никого. Само че зависех. Винаги щях да се връщам на прозореца на този мъж. Защото той бе моите криле, моята свобода... отне ми твърде много време да го разбера.   Отново го погледнах. Джимин продължаваше да ме гледа с топлота и очакване. " Ти направи толкова много за мен. През последните 6 месеца животът ми се преобърна и не съм била по-щастлива. Радвам се, че те срещнах. Благодарна съм, че точно ти ме спаси онази вечер. Обичам те." при тези думи го прегърнах силно и той отвърна на прегръдката ми. Целуна ме по челото и ме помоли да си затворя очите.
" З-защо да ги затварям. Какво има?"
" Изненада, принцесо." Хвана ме за ръката и внимателно ме поведе към другата стая. По едно време спряхме. " Готова ли си?"
" Готова." отворих очи и видях това:

" Д-Джимин? Какво е това? Защо си си направил труда?" не можех да повярвам на очите си
" Как така защо? Всичко за моето момиче! Освен това има още много изненади. Денят тепърва започва." усмихна се лукаво и разбрах, че няма да забравя този ден. След като разгледах подаръците по молба на Джимин, си направихме богата закуска, включваща торта. Беше направена специално за мен от готвача на хотела. Изглеждаше супер вкусна и нямах търпение да я опитам.
" Любов моя, пожелай си нещо." каза Джимин и запали свещите. Какво можех да поискам? Животът ми беше рай. Учех, имах няколко приятели, дом, човек до себе си, който много обичах. Бях изпълнила мечтите си, но ... нещо ми липсваше. Мама и Кай. Не ги бях виждала от половин година, а напоследък се чувахме все по-рядко. Отчаяно исках да ги видя. Та...затворих очи и си ги пожелах. Поне след няколко седмици излизахме ваканция и можех да прескоча да ги видя. Щях да заведа и Джимин, така че щеше да се изпълни. Духнах свещичките и отворих очи. Видях как Джимин ми се усмихва така, сякаш бе направил нещо и чакаше резултата. В този момент входната врата се отвори и влязоха двама човека с цветя и подаръци.
" МАМО?!"