Спасителят [Завършена]

|40|

Намджун се приближи още повече до нея и прошепна нещо, но достатъчно силно, за да чуя: " Аз вече съм там..."
Хвана Елена и излезе. Аз тръгнах да ги догоня, но Адалия ме хвана за ръката.
"Недей! Това е между тях, не се меси."
"Как да не се меся, той ще я убие." казах аз.
"Няма да я убие, но теб ще ако не спреш да се правиш на герой. Не се бутай между шамарите и поне веднъж я остави."
Аз въздъхнах и тя пое лицето ми в дланите си. "Намджун те заплаши, Джимин. Мислиш ли, че няма да обърна внимание на това? Няма да позволя да ти се случи нещо. Разбра ли ме?" гледаше ме загрижено и притеснено. Самата тя преживя достатъчно и не исках повече да я тревожа. Не ми оставаше друго освен да се съглася.
Беше оставила София долу, така че аз отидох да я взема. Прибрах се горе и до края на деня не сме излизали. Гледахме филми, ядохме и в 10 часа вечерта Адалия се сети да потърси бавачка в интернет.
"Мила, сигурна ли си? Знам, че аз те карах постоянно, но ако не искаш не е проблем."
"Не, ти си прав. Трябва ни, аз не се справям." каза тя и погледна надолу към сключените си пръсти.
"Какво говориш?! Справяш се и то много добре. Гордея се с теб." окуражих я аз и я целунах по челото. Решихме, че ни стигат толкова събития за един ден и си легнахме рано.
На другия ден Адалия стана преди мен и седна пред компютъра. Бе твърдо решена да наеме детегледачка. Реших да не я спирам. В следващите няколко часа прави това, докато аз бях на работа. През обедната ми почивка се обади да каже, че е намерила.
"Брей, много си бърза. Успя ли да я проучиш?" попитах аз, хапвайки от обяда, който Йонги ми донесе.
"Да, успях. Има добри препоръки. Като се прибереш ще погледнеш и ти и тогава ще ѝ се обадим."
"Добре, до довечера. Обичам те."
"И аз теб."
Остатъка от деня мина бързо и не усетих кога стана време да се прибирам.
Още с отварянето на вратата миришеше божествено. Адалия пак се беше изявила като шеф готвач. Вечеряхме и тя взе лаптопа на дивана, за да ми покаже коя е намерила. Стори ми се приемлива и взехме решение да я наемем. Адалия ѝ звънна и я извика на интервю идния ден. Бяхме много щастливи, защото знаехме, че сме намерили точния човек-звучеше чудесно по телефона. Интервюто бе само формалност. Обаче не знаехме в какво се забъркваме с това мистериозно и на пръв поглед перфектно момиче.