Спасителят [Завършена]

Дипломирането pt.1

"Извинете, че ви се натресохме, но нямахме търпение да ви видим. Много ни липсвахте, освен това искахме да се запознаем с малката принцеса." каза г-жа Мин.
"Не се притеснявайте, радваме се, че дойдохте." отговорих аз и ѝ се усмихнах топло.
"Имате ли нужда от нещо, сине? Ще се справите ли?" обади се баща му към Джимин.
"Не, татко. Ще се оправим. А и аз работя. Адалия скоро завършва и ще може да се грижи за София. А аз ще се грижа за тях."
"Е, аз ще работя. Няма да позволя само ти да ни изхранваш. Ще помагам, но поне да направи годинка." казах му аз.
"После може да си вземете детегледачка." предложи Йонги.
"Ще го обсъдим." Измърмори Джимин.
"Въпреки, че ти е сестра, вие я осиновихте.. по тази логика имаш ли право на майчинство?" попита майка му.
"Ами... още не сме се интересували, но трябва да може." вдигнах рамене.
"И аз ще разпитам тук там."
Целият ден прекарахме с тях. Изкарахме си чудесно.

Денят на дипломирането
(Два месеца по-късно)
"Адалия~, ще закъснеем за церемонията." провикна се Джимин от кухнята-пиеше кафе.
"Чакай малко де. Обличам я, но не спира да мърда."
Джимин дойде в стаята и ме видя още по пижама и рошава.
"Адалия!!! За бога по пижама си. Казах ти да вземем помощница." скара ми се той.
"Не! Искам аз да се грижа за нея. Поне възможно най-дълго. Ей сега съм готова."
"Край. Спри. Остави я на мен и бягай да се нагласиш. Ще закъснеем." каза Джимин и ме избута. Залови се да дооблече София, а аз се запътих към банята.
След час бяхме напълно готови да тръгнем. Щяхме да отидем с колата.
"Мила, вземи чантата за София. Аз ще изнеса количката."
"Тя е в багажника на колата. Онзи ден, когато се върнахме от парка не сме я вадили."
"А, добре. Хайде тогава."
Той държеше София, аз взех дамската си чанта и нейната раничка с нещата ѝ и тръгнахме. Тъкмо стигнахме до асансьора, когато чухме глас.., който от месеци не бяхме чували.
"Д-Джимин?"