Спасителят [Завършена]

|38|

"Най-големият ми кошмар, а? Дошъл си в дома ми, за да ме заплашваш? За какъв се мислиш?" вече се бях ядосал.
"У теб има нещо, което е мое. Искам си го. Само това ме интересува. Дори и ти не ме засягаш. Знам, че си ми брат, помня те в интерес на истината-малкото уплашено момченце, криещо се под полата на майка си. Сега под нейната ли се криеш?" попита той, поглеждайки към снимката на Адалия.
"Не смей да я намесваш и да говориш така. Освен това при мен няма нищо твое. Търси си го другаде." отговорих.
"О, на точното място го търся, не се и съмнявай." Той се приближи към мен и ме хвана за яката. В очите му нямаше нищо човешко. Когато ме погледна си дадох сметка, че наистина е чудовище.
"Ще те попитам само веднъж. Къде е Елена?" гласът му бе чист, дълбок и смразяващ.
"Не знам."
"Грешен отговор." каза той и ми заби един в лицето. Аз не му останах длъжен и стана боя . Целият хол приличаше на минно поле.
"Спри! Върви си и ме остави намира. Нямаш работа с мен!" извиках в лицето му.
Нанесе ми още един удар вместо отговор. Вече едва го виждах. Бях се подул и кървях от всякъде. Точно тогава някой връхлетя през вратата.
"Ким Намджун!"