Спасителят [Завършена]

Кой брат?

"Сигурен ли сте, докторе?" попитах за пореден път, желаейки всичко това да се окаже просто едно огромно недоразумение.
"Сигурен съм, г-н Парк. Няма грешка. И този роднина като гледам... най-вероятно Ви се пада брат. Имате ли братя?"
"Да... или поне си мислех, че имам."
Взех документа и изхвърчах от стаята. Елена ме догони.
"Джимин, чакай! А-аз не знам какво става, наистина. Мислех, че е твое.." хлипаше тя.
"Казах ли ти да не си играеш с мен? Казах ли ти, че е от мръсника, с когото си преспала? И то не с кого да е.. със собствения ми брат! Как можахте, а? Забихте ми нож в гърба!" крещях насреща ѝ и едва се сдържах да не разбия юмрука си в стената.
"Ние не.."
"Млъкни! Млъкни най-после, не ти ли омръзна?! Елена, искам да се махнеш. Вземи си детето и си върви, не искам да се мотаеш около мен. Ако те видя само още веднъж.. не отговарям."
Изхвърчах от болницата, стискайки листа. Влязох в колата си и затръшнах вратата. Изкарах си го на волана и се разкрещях. Подпрях главата си с ръце, чудейки се какво да правя. Очите ми бяха кървясали, яростта ме прояждаше.. знаех къде трябва да отида.

"ЙОНГИ!" извиках още от входа на холдинга. Охраната не успя да ме спре и се заизкачвах нагоре към кабинета му. Отворих вратата, но него го нямаше.
"Къде е той?" попитах секретарката му.
"На съвещание е, да му предам ли н-"
Изстрелях се натам.
"ЙОНГИ! ПОКАЖИ СЕ, ЗА БОГА!!"
Огласих целия коридор и служителите му наизлязоха да видят какво става. Нахълтах вътре и преди да успее да каже каквото и да било го хванах за яката и го долепих до стената.
"Как можа, а?! Как можа да ми го причиниш??? За нея разбирам, но ти си ми брат! Не помисли ли за мен?" след почти всяка дума го удрях. Причерня ми пред очите и не съм усетил как съм го разкрасил набързо.
"Д-Джимин, спри, моля те. За какво говориш, по дяволите? Какво съм направил?" едва говореше Йонги, бършейки кръвта си.
"Не се прави на ударен. Много добре знаеш! И два дни си мълчиш! Ти си спал с Елена на времето. С теб е била, когато ми изневери. Онова дете е твое!"
"Не е вярно! Никога не бих го направил, знаеш го!" отрече той.
"А това как ще обясниш?" хвърлих му листа в лицето. Той го прочете и ме погледна.
"Това не е възможно. Джимин.. забрави ли? Осиновен си. Родителите ми те взеха от улицата. Нямаме кръвна връзка, така че не съм аз."
"Е, тук не си съвсем прав.. не ти казах, защото не знаех как да ти го съобщя, но от друга страна и без това станахме близки като истински братя и едва ли истината ще промени нещо, но.. ти наистина си мой брат. Всъщност.. полу брат. Баща ти е и мой баща." не исках да му го казвам така, но се наложи.
"К-какви ги дрънкаш?" Йонги се отдръпна назад.
"Истина е, разбрах преди няколко месеца. И за мен бе шок. Имаме кръвна връзка, бащата на детето е мой роднина и то брат, така че остава да си ти."
"Н-но.. боже много информация ми дойде наведнъж.. значи казваш, че баща ми е изневерил на майка ми, ражда му се дете, което по-късно осиновява? "
"Точно това ти казвам." кимнах.
"Знаеш ли какво.. като се замисля това не ме интересува. Било е в миналото, а и ти вече си ми брат. Това, което ме огорчава е, че си мислиш, че бих преспал с Елена."
"А какво да си мисля? Резултатите го показват. Йонги, ти си единствения ми брат."
"Всъщност... не е точно така." каза един глас
Обърнахме се и видяхме татко да стои подпрян на касата на вратата.