Idle Stop

Глава 1

Алармата ми пак звънна. Ъгх, трябва да ставам за училище. Отидох в тоалетната, измих си зъбите и си сресах косата. Измих си лицето, за да се разсъня и се отправих към гардероба. Облякох това:

Тъкмо да вляза в кухнята, когато видях майка ми да говори по телефона. И аз, разбира се, трябваше да разбера за какво си говори. Не чух много от разговора, но разбрах, че баба ми е болна от рак и не и остава много време живот. Притесних се много, защото все пак тя винаги ме е подкрепяла, давала ми е добри съвети за живота и ми е казвала да следвам мечтите си. Благодарение на нея съм себе си. Незнам какво бих правила без нея. Влязох в кухнята и погледнах майка ми. В очите й се четеше тъга. Щом ме видя веднага избърса сълзите си и ми се усмихна фалшиво.

-Добро утро Алекс. Как спа?

-Ами добре. А ти?

-И аз така.

-Мамо какво е станало? Защо плачеш? Какво се е случило с баба? - толкова въпроси зададох, но без отговор. Майка ми само се взираше в мен. Сякаш беше на ръба да се разплаче.

-....-помълча още малко и най-после каза нещо - Нищо мила. Нищо не е станало.

-А защо плачеше?

-А това ли? Просто ми влезе прашинка в окото. Това е- разбира се не и се вързах, просто се примирих с факта, че няма да ми каже.

-Е добре тогава, но ако има нещо можеш да ми кажеш. Тя само кимна и ми подаде купа с мюсли. След като се нахраних казах "чао" на майка ми и тръгнах към училище.

По пътя бях доста замислена дори не забелязах кога една кола щеше да ме блъсне. Все пак стигнах невредима. Влязох в сградата и се запътих към класната ни стая. Щом влязох видях същите недоспали ученици. Както и същите кифли крещящи името на някой секси футболист. И в ъгъла на стаята насъбрали се всички емота, говорещи за черен цвят или нещо от този род. Като цяло едно и също както всеки ден.
А ето я и Джеси. Отидох да нея и я поздравих.

-Хей Джес. Как я караш?

-Ами както обикновено, а при теб?

-Същото.

Не след дълго, звънецът би и всички си седнаха по местата и започна часът. Но все още нямаше и следа от Лиса. Къде ли е?

През междучасието

Излязох от стаята и отидох до тоалетната да си измия ръцете. Влизайки, чух плач, който идваше от първата кабинка. Почуках и вратата се отвори. Отвътре излезе Лиса със зачервени и подпухнали очи. Прегърнах я започнах да я разпитвам.

- Лиса какво е станало? Защо плачеш? - попитах я.

- А-ами п-просто.. нашите се скараха и.. и-и искат да се разведат.- заеквайки каза това и още по силно заплака. След малко започнах да я галя по гърба, за да се успокои, а тя плачеше и плачеше.

***
Прибирайки се към вкъщи получих SMS. Погледнах кой е и видях, че това е майка ми. Хм, странно защо ли ми пиши?

Мама:Прибери се бързо. Трябва да ти кажа нещо важно.

Какво ли е? Е няма значение, тръгнах към вкъщи по най-бързия начин. За 5 мин. стигнах, но бях много задъхана. Влязох вътре и извиках:
-Прибрах се!- майка ми излезе от кухнята с притеснен поглед.
-Трябва да поговорим...

Здравейте хора. Това е първият ми фик. Пиша го с user32397080 Надявам се да ви е харесала 1 глава.
Чао😁😘