Idle Stop

Глава 8

Гл.т.Джънгкук

Отворих очи. Всичко около мен беше тъмно. Не знаех къде се намирам, но имах чувството, че съм в малка стаичка. Не знаех дали е заради голямото количество алкохол, който бях консумирал или това е истина, но ми миришеше на банани. Aз обичам банани. Aми ако някак си съм попаднал на някакъв остров?? Не. По-скоро са ме отвлекли маймуни. По-вероятно е.

Г.л. Алекс

Търсих къде ли не. Къде се е завряла тая пияница? Продължих да го търся. Влязох в някакъв парк. Погледът ми попадна на някакъв клошар, който се е наврял в коша за боклук. Че даже е и луд. Чувах как си говори сам. Чакай малко...приближих се към човека. Джънгкук? Хванах якето му и го издърпах. Та той има обелка от банан на главата. Почнах да си хиля гръмогласно. Той ме погледна въпросително. Щом се поуспокоих и го погледнах той беше заспал. Кой човек заспива прав на място?! Погледнах го намръщено и се опитах да го закарам до близката пейка. Но още с първата крачка той се свлече на земята, а аз заедно с него. То се е разбрало, че ще е дълга нощ...Извадих телефона си и повиках такси. Малко трудно обясних местоположението ни понеже не знаех името на парка, но пак се оправих. Човека каза, че ще дойде до десет минути. Щом приключих с разговора, погледнах заспалото момче до мен. Беше се облегнал на рамото ми и спеше много спокойно. Изглежда му беше студено, защото се беше вгушил в мен. Не понасях допира на хората, затова го избутах накрая на пейката и зачахме.

Най - после пристигна и то. Изправих се и таксиджията излезе от колата, за да ми помогне с Джънгкук. Качихме го отзад и аз седнах до човека. Казах адреса на където трябва да кара и потеглихме.

*******

Щом ни оставиха пред дома на Джънгкук най - после успях да огледам терена. Къщата се намираше в края на града, където бе отдалечено от останалите къщи. Приближих се към нея. Тъй като беше много тъмно, не успях да определя точния ѝ цвят. Отворих портата и пристъпих напред, оглеждайки се наоколо. Погледът ми попадна на голямата, много хубава, осветена беседка. Беше осветено с фенери. Обърнах се към къщата и се насочих към вратата. Посегнах към дръжката, за да я отворя, но беше заключена. Натиснах звънеца, но никой не отвори. Взех едно камъче и го метнах по прозореца. После още едно и още едно, докато не свършиха но никой не се появи. Въздъхнах примирено, че никой няма да отвори и се обърнах към "спящата красавица". Хванах го за ръцете и започнах да го влача по мократа трева. Настаних го на пейката и аз седнах до него. След време съм се унесла...

Хелоу деца хд! Та исках да се извиня, че не качвах цяла седмица както обещах, но изведнъж започнаха да ме изпитват по всичко и трябваше много да уча и нда. Отново съжалявам и дано да ви е харесала главата въпреки че беше кратка^^