Алекс води съвсем нормален живот, докато един ден не разбира, че трябва да замине за Япония. Всичко е както трябва, когато нещо се обърква. Пропуска полета си и й си налага да остане в Сеул. Ще има възможност да се запознае с нови хора и от това за...
- За какво?- казах, оставяйки раницата си на стола.
- Баба ти иска да те види, затова си стягай багажа. Заминаваш другия вторник след дипломирането ти. Ще живееш в Япония през лятото. - погледнах с объркан поглед и попитах:
- Имам ли избор?
- Защо, не искаш ли да отидеш при баба си?
- Не, че не искам, просто..- не можех да й кажа защо, затова просто се примирих - добре ще отида.
Качих се в стаята си, за да си събера багажа. Стана късно и си легнах, но не успях да заспя. Въртях се в леглото около час, мислейки за обещанието си.
Ретроспекция:
- Алекс? - каза Лиса.
- Да, кажи.
- Ще ми обещаеш ли нещо?
- Разбира се.
- Обещай ми, че няма да ме оставиш. Ти и Джеси сте единствените ми приятелки. Чувствам ви като сестри, не по кръв, а по душа.
- О, Лис и аз те чувствам като сестра. Ти си ми най-добрата приятелка. И ти обещавам, че няма да те оставя.- след това двете се прегърнахме.
Край на ретроспекцията.
Какво щях да правя. Искам да отида при баба си, но не искам да оставям момичетата. Реших да забравя за момент за всичко, затова слязох долу и си пуснах телевизора. Даваха "Кажете ДА на булченската рокля" по TLC( не знам откъде ми хрумна да го напиша може би защото гледам това😂). Реших да оставя на това предаване и да си направя сандвич. След като седнах и го изядох, се унесох и заспах.
На сутринта се събудих. Бях завита с одеяло. Станах и отидох в кухнята. Видях майка ми да пие сутрешното си кафе. На масата имаше пържени филийки с ягодово сладко. Седнах и я поздравих. Тя не отвърна нищо, четеше си вестникаи изглеждаше замислена. Започнах да ям, когато получих съобщение. Беше от Джеси. Пишеше:
Дж:Хайде после да излезем. Имам да ви казвам нещо важно.
Аз:Добре. Кога и къде?
Дж:В 11:30 на нашия парк.
- Какво ли е това нещо?- замислих се на глас.
- Кое нещо? - попита мама.
- А нищо. После ще излизам с Джеси и Лиса.
- Добре.
Изядох си набързо закуската и се качих горе. Избрах си това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Бях готова и звъннах на Лиса. Реших тя да дойде до нас и да отидем заедно в парка. Тя се съгласи и каза, че до 5 мин. ще е тук. Да, тя живееше много близо до нас затова ходим често заедно на училище. --------------- С Лиса вече бяхме в парка и чакахме единствено Джеси. Най- после я видяхме и започнахме да махаме като откачалки, за да ни забележи. Тя ни видя и се насочи към нас.
- Здравейте, момичета.
- Здрасти - казахме в един глас ние двете и се спогледахме.
- Какво щеше да ни кажеш?- попита Лиса.
- Ами аз... ще... заминавам.- каза толкова бавно и накъсано. Момичето до мен направи една изкривена физиономия и започна с въпросите.
- Как така ще заминаваш? Защо не ни каза по-рано? Кога тръгваш? Къде отиваш? За колко време?- толкова бързо говореше, че едвам й разбрах.
- Не съм искала аз да заминавам. Отиваме в Германия да живеем. Заминавам утре. - Тъкмо Лиса пак да се обади, когато се намесих като казах:
- Щом заминаваш утре, нека днес да си прекараме деня заедно, като за последно, а после ще спите у нас. Съгласни?- момичетата само кимнаха и извадиха телефоните си, за да звъннат на майките си да ги предупредят. ---------------- Цял ден се разхождахме и забавлявахме. Лиса изглеждаше малко тъжна, но я разбирам, аз също съм. Сега сме у нас и гледаме филми в моята стая, но аз не бях много съсредоточена. През цялото време се чудех как да им кажа, че и аз заминавам. Тази мисъл ме подлудяваше. Решихме да си лягаме, но аз продължавах да си мисля. По едно време и аз съм заспала.
Здравейте. Тази глава се получи малко тъпа, но знаете първите глави винаги са скучни. И все пак се надявам да ви е харесала. Извинявайте, ако има грешки. Обичкам ви❤
