Глава 9

99 11 0
                                    

Времето беше приятно и топло. Тревата беше все още мокра, заради сутрешната роса. Все още беше много рано, но слънцето вече се подаваше. Слънчевите лъчи осветяваха беседката, в която сладко, сладко спаха двамата младежи. Алекс първа се събуди, но й се искаше да не го прави. Още щом отвори очи, усети студената земя и знаеше, че цял ден щеше да я боли вратът и гърбът.

- страхотно! Спала съм на земята. - промърмори саркастично момичето и се изправи в седнало положение.

Погледът й се премести върху спящото момче настанило се удобно на пейката. Лигата му течеше и образуваше малка локвичка, което още повече отврати Алекс. Беше се свил на топка, явно му е било студено. Дразнеща светлина идваща от нечий прозорец, осветвяше лицето му. След броени минути Джънгкук отвори бавно очи. По навик момчето се обърна на другата страна без да обръща внимание на втренчения поглед на момичето, опитвайки се да вземе своето "одеяло", за да прикрие лицето си от изпепеляващото слънце. По едно време се осъзна и се изправи все още сънен. Разтърка очите си и след минута се хвана за главата, заради силна болка. Имаше махмурлук, това беше ясно, но все пак той си беше виновен. Кой идиот се напива като свиня, особено когато е известен и е възможно някой фен да го снима?!
След това благоволи да обърне внимание на седналата брюнетка която продължаваше да го гледа.

- Това си ти! Момичето от вчера. Какво правиш тук? Всъщност какво правя аз тук?- момичето леко се усмихна на сънения сладур и реши да се пошегува.

- Не знам, ти ми кажи.

- Веднага ми обясни или ще повикам брат ти. - проговори с дрезгавия си глас като бръкна в джоба на якето, за да извади телефона, който явно е забравил вкъщи, но премълча това.

Алекс въздъхна и започна да разказва вчерашната случка. От това как той се е напил и се е загубил. Как го е открила в кошче за боклук и го е докарала до дома му, но е било заключено и се е налагало да спат навън. Всичко от - до. След като момичето завърши така "интересесния" си разказ погледна Джънгкук за някаква реакция, а той от своя страна стоеше с леко отворена уста и не казваше нищо.

- Идиотка. - най - накрая продума и, въпреки че я обиди той й бе наистина благодарен, но не искаше да си го признава.

I'm here my duds... again
Sorry
Имаме матури след една седмица ( ако има седмокласици късмет за матурите)
Беше доста натоварена година и бях всеки ден на уроци затова не се сърдете моля и за да се реваншираме че не сме качвали от шест месеца ще качим още една глава довечера.. ии ще се опитаме да качваме по - често след матурите

Idle Stopحيث تعيش القصص. اكتشف الآن