Idle Stop

Глава 5/ част 1

11 hours, 32 minutes

Спах си спокойно когато чух гласа на стюардесата.

"Уважаеми пътници. Ще минем през Сеул заради повреда в самолета. Ще останем тук за един ден. Моля излезте от самолета. На летището ще има разписание кога излита полета утре. Благодаря ви."

Единственото което се чу от хората околко мен бе тежки въздишки и мърморене. След това всички един по един излязоха. Останах само аз. Взех си куфара и излязох.

Видях разсписанията. Имах време до полета. Той беше утре от 10:30. Реших да разгледам Сеул. Не съм била тук от много време. Всичко се е променило доста, докато някои неща са си останали същите. Имах пари майка ми беше дала, за да си взема храна и може би сувенир. Отидох в най-близкия хотел, който познавам. Взех си стая за една нощ. Дадоха ми ключовете и се качих на третия етаж. Щом влязох вътре беше много хубаво. Изглеждаше малко и доста простичко. Имаше една стая и тоалетна. В средата на стаята имаше приста и две нощни шкафчета. Бюро и двукрилен гардероб. Имаше малка тераска, от която се виждаше улиците и хората. Нищо особено, но изглеждаше някак уютно. Оставих си куфара и се излегнах на леглото. Затворих очи за момент, но чух, че получавам съобщения и отворих внезапно очи. Отключих го и видях, че мама ми е писала

М:Пристигна ли?

Аз:Ами в Корея съм в момента. Имаше повреда в самолета и утре е полета.

М:Имаш ли пари за да си купиш храна?

Аз:Да нали ти даде.

М:Стигат ли ти?

Аз:Да

М:Добре, ще кажа на баба ти да те забере от летището като пристигнеш

Аз:Добре - написах ѝ.

Оставих телефона на нощното шкафче и отидох да си взема душ.

Оправих се и излязох навън. Нямам си друга работа, поне да разгледам града. Разхождах се из улиците на Сеул, когато забелязах едно кафене. Влязох вътре и ме лъхна приятната миризма на кафе. Беше доста добре обзаведено. Имаше доста клиенти. Наредих се на опашката и зачаках. Щом дойде моят ред, си поръчах едно Американо. Набързо го направиха, взех си го и седнах на една отдалечена масичка близо до прозореца. Гледах някои хора как бързат за работа или да вземат децата си, други пък вървяха бавно, сякаш цялото време на света е тяхно.  Спомням си, когато бях малка и с мама ходехме в парка. Там имаше много деца и си играхме. Беше забавно. Този парк беше... Имах страшно много спомени там. Като се замисля, липсва ми това място...