Алекс води съвсем нормален живот, докато един ден не разбира, че трябва да замине за Япония. Всичко е както трябва, когато нещо се обърква. Пропуска полета си и й си налага да остане в Сеул. Ще има възможност да се запознае с нови хора и от това за...
Вторник- деня на завършването и заминаването на Алекс
Гл.т.Алекс
Оправях се за училище. Днес щях да завършвам и в същия ден да заминавам. Какво "щастие" само. А Лиса още не ми говори. Когато ѝ звъня, тя ми затваря. Когато се опитвам да ѝ кажа нещо, тя се прави, че не ме чува. А днес ми е последен ден, в който да се сдобря с нея. Тъкмо си взех чантата, когато майка ми се провикна от долния етаж.
- Алекс по-бързо иначе ще закъснееш.
- Добре.- извиках в отговор и погледнах снимката, на която съм аз, Лиса и Джеси. Липсваха ми тези моменти. Липсват ми те. Гледах тази снимка, когато една сълза се стече по бузата ми. Аз бързо я избърсах и слязох долу при майка ми. Беше сготвила палачинки. Седнах и започнах да ям.
Набързо си изядох закуската и тръгнах да излизам. На прага видях Лиса да върви бавно със слушалки в ушите. Изглеждаше сякаш не е спала цяла нощ. Аз я поздравих, а тя само ме подмина като дори не ми обърна внимание. Намръщих се леко и тръгнах към училище. ------------------------ Стоях и чаках да кажат моето име. Най-после ми го казаха и отидох да си взема дипломата. Вече официално съм завършила. Йее~~
Знаех, че полетът ми е от 00:30 И трябваше да тръгнем за летището към 23:30. Реших да се разходя из града.
Отидох до любимото ми място. Там винаги стоях, когато бях тъжна, весела или ядосана. Това място някак ме успокояваше.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Реших да седна да си почина малко. Отидох до близкото кафене и си поръчах едно американо.
*магическо прескачане на времето* 22:56
Обикалях из стаята си и гледах дали съм взела всичко нужно. Вече за четвърти път проверявам куфара. Времето минава толкова бързо.
23:46
До сега трябваше да сме тръгнали. А ние още се бавим. В момента слагам куфара си в багажника на колата. Майка ми потегли. Дано не закъснея за полета си.
00:12
Най-после стигнахме. Минахме, провериха ни и сега само чакахме да кажат да се качваме в самолета. Докато чакахме видях... Лиса. Какво прави тя тук? Приближи се към мен и ме прегърна. Не знаех как да реагирам.
- Алекс съжалявам. Не съм искала да се караме. Просто всичко ми се насъбра наведнъж. - чух как тихо каза през плач.
- И аз съжалявам. Повече няма да те лъжа.
"Моля пътниците за Япония да се качват в самолетите си. Благодаря ви."
- Е това е моя полет. - казах аз и пуснах Лиса.
- Ще ти пиша всеки ден... Хей да не ме забравиш.
- Няма, обещавам.- прегърнахме се за последно, както и с мама и се качих в самолета.
Не очаквах, че ще се развият така нещата, но се радвам. Седнах на седалката си и заспах.
Йее~~ Най-после. Доживях и заминаването на Алекс. Е какво мислите за главата. Искам да кажа, че за завършването не знаех какво просто да напиша, затова така се получи. Ами май Алекс няма да има бал, но какво пък толкова все пак заминава за Япония какво повече иска хд. Пък и се получи, като някакъв трейлър хд. Изразете мнение. И съжалявам, ако има грешки. Е, чао котета мои😂😺❤💛
