Алекс изкачи стълбите за горният етаж и се приближи до стаята, където се намираше Джин. Леко надникна през отворената врата и видя как някой си изповръща червата. Момичето не можеше да определи кой точно е това, защото беше с гръб към нея. Почука и щом получи вниманието на Джин, заговори.
- Ъм... съжалявам, че ви притеснявам. Исках да ви предупредя преди да си тръгна, че Джънгкук е долу и е добре.
- Чакай Алекс, защо си тръгваш толкова рано? Не си закусвала още.
- Знам, но е по - добре да се прибирам,пък и не съм толкова гладна. - леко се усмихна момичето и се обърна да си тръгва.
Завърза си връзките на една стегната панделка и се изправи, обличайки якето си. Някой я хвана за ръката и тя инстинктивно се обърна. Пред нея стояха Джин леко присвил очи и Чонгкук, зад него, я гледаше доста странно.
- Къде тръгваш толкова рано и то сама? Ами ако някой те отвлече или... по - лошо, нали аз нося отговорност за теб? Нека поне те изпратим. - заговори по - големия.
- Няма нужда, голямо момиче съм мога да се оправям.
- Поне да ти извикаме такси. - но девойката отново отказа.
- Ами ако Кук те изпрати? - упорстваше Джин, понякога това момче бе прекалено загрижено.
- Добре. - отговори просто и ясно той.
- Не, не няма нужда. Мога и да се прибера сама. - заинати се и по - младата.
- Сигурна ли си? - нежно проговори Джънгкук и той бе притеснен за нея, личеше му. Тя кимна одобрително и натисна дръжката, за да се отвори. Излезе навън и погледна към беседката. Усмихна се леко, спомняйки си вчерашния ден и потегли без да поглежда назад.
Джънгкук наблюдаваше как върви по улицата и се скрива зад ъгъла. Въздъхна тежко и чу нечий вик.
- Кук, прибирай се, студено е навън.
Окей това стана доста кратко...
Хах имам чувството че пиша short story
Е доволни ли сте? И надявам се не се сърдите че е толкова кратка😅
Ии може би за стотен път го казвам но съжалявам че закъснявам толкова много с тази глава просто напоследък ми се струпаха доста неща
Таа вотвайте и коментирайте ако ви е харесало
Ужас това стана по - дълго от главата хд
YOU ARE READING
Idle Stop
FanfictionАлекс води съвсем нормален живот, докато един ден не разбира, че трябва да замине за Япония. Всичко е както трябва, когато нещо се обърква. Пропуска полета си и й си налага да остане в Сеул. Ще има възможност да се запознае с нови хора и от това за...
