Idle Stop

Глава 5/ Част 2

Тъкмо се бях загледала в прозореца, когато усетих ръка на рамото си. Подскочих от уплаха, обърнах се и видях момче вперило поглед право в мен. Изглеждаше високо, стройно и носеше маска и шапка. Носеше черни дрехи. Гледаше ме с доста сериозен поглед.

- Това краят ли е?

- А, какво? - чу се приглушено от маската.

- Аа, нищо, нищо. Ам.. кой си ти?

- Ела с мен.- тоя нормален ли е?!

- Ти смъртта ли си?

- Моля?

- Ще умра ли?

- Не, просто искам да дойдеш с мен.

- И 'що?

- Виж, просто ела с мен. Нищо няма да ти сторя.. обещавам. - Ами сега? Да му повярвам ли? Да отида ли с него?

- Просто ми се довери. - ама аз съм прекалено млада, за да умра.

Докато мислех по какъв нелеп начин ще умра, той започна да ме дърпа на някъде. Щях да упорствам, но просто не намирах смисъл. Следвах го, като малко кученце, следващо стопанина си. Вървяхме дълго, когато изведнъж той спря на място и аз се блъснах в гърба му. Започнах да си галя челото, мислейки си защо този идиот ме завлече така. Чак сега забелязах къде сме. Бяхме пред някакъв парк. Този път ме хвана за ръката нежно и ме поведе към някаква пейка. Тайственият "похитител" се огледа и след това свали маската си. Не знам защо, но това момче ми изглеждаше страшно познато. Сякаш цял живот съм го познавала. Изкашля се и погледна неловко.

- Джи Ън аз...

- Чакай откъде знаеш името ми? Кажи ми кой си ти и защо ме завлече така от кафенето. - вече бях готова да го ударя, но имаше полицай на близо и можеше да ме видят.

- Виж аз не те завлякох, аз просто те изведох навън. И как можа да си помислиш, че ще те убия?

- Е, аз откъде да знам? Пък и ти си облечен в черно сякаш ще ходиш на погребение.

- Да, но това не означава, че ще те убивам и че ще ходя на погребението ти, радвайки се на смърта ти.

- Еми откъде да знам? Очаквай неочакваното.

- Имаш право, но ти наистина ли не ме помниш?

- Какво да помня?

- Джи Ън, аз съм брат ти. - погледна ме толкова отегчено, че дори и на мен ми стана тъпо.

- Добре.

- Само добре ли бе? Аз тука те влачих, като чувал с картофи. Казвам ти, че съм ти брат, а ти накрая ми викаш само добре. Не ти ли липсвах поне малко?

- А, не, аз просто така показвам емоции. - той се удари по челото. След това върна пак погледа си към мен и забеляза как го гледам през цялото време като пълен идиот.

- Оф, Джи, ела насам. - отвори ръцете си в една мечешка прегръдка. Прегърнах го леко, като после го потупах по гърба, за да ме пусне, но вместо това той пък ме гушна още по-силно, оставяйки ме без почти никакъв въздух.

- Не мога да дишам.. пусни ме... ама ти наистина си дошъл да ме убиеш, а? - след думите ми той ме пусна и се ухили по много странен начин.

- Джи...

- Наричай ме Алекс.

- Но името ти е Джи Ън. Ще ми е странно да те наричам Алекс.

- Моля те просто ме наричай така. Не искам да ме наричаш с корейското ми име.

- Ами добре. А сега искаш ли да те запозная с групата ми? Аз съм им лидер. - възгордя се, както обикновено правише. На бързо извъртях очи и отново обърнах глава към него.

- Да, защо не.

*****

Разхождахме из центъра, разглеждайки витрините на магазините, радвайки се на всичко, което видим. В момента чакахме в близост до фонтаните неговите приятели от групата им. Като се замисля никога не ми е говорел, че иска да бъде известен. Но не исках да споменавам тази тема сега. Стояхме, мълчейки и чакайки момчетата. Най-после се показаха и те. Запознах се с всички. На повечето не им помня имената вече, но едва ли ще ми притрябват отново в този живот. Всички искаха да отидем на пейндбол.
~~~

Вече едвам гледах. Постоянно ми се затваряха очите. Накрая просто седнах на земята, подпрях се на стената и затворих очи. Само за една минута.

Добре мисля, че тази глава е може би най-дълга до сега. Какво мислите? Опитахме се да я направим малкоо по-забавно, но не знам колко ни се е получило. Та дайте мнение ии не знам какво друго да кажа.
О, да също и вече по-рядко ще качваме, заради училището😐. Също и много, ама много съжалявам, че ни отне толкова много време да камим. Просто ни беше трудно да го измислим, нж все пак успяхме. Йее. То нямам какво друго да казвам.
Хайде чао~