Idle Stop

Глава 3

Гл. т. Неутрал

На сутринта момичетата се събудиха много рано. Слязоха долу да закусят, но беше много мрачна обстановката. Майката на Алекс искаше малко да им повдигне духа затова реши да откара двете приятелки до летището, за да се сбогуват с Джеси като за последно. Навън времено беше много мъгливо. Трите дами влязоха в колата и потеглиха.

За 20 минути път и те стигнаха. Там беше цялото семейство на Джес. И баби и дядовци дори и първите й братовчедки, но така и не обърна внимание на чакащите девойки. Качи се в самолета и след броени минути той излетя. защото най-добрата им приятелка си тръгва. Качиха се в колата на майка й отново и тръгнаха към дома.

Гл. т. Джеси

Не исках да оставям момичетата, но трябваше. Исках да отида при тях, когато бяхме на летището и да ги прегърна като за последно и да се сбогуваме, но не можех. Само заради родителите ми. Аз дори не казах причината защо заминавам. Тръгнах си, защото майка ми и баща искат да ме омъжат за някакво богаташче от Берлин. И те пак се възползват от мен, за да спечелят пари. Без да ме питат те просто ме вкараха в самолета и той тръгна. Исках да остана в Англия, но уви не мога. Ще ми липсва Лондон, както и най-добрите приятелки, които съм имала някога.

Гл.т.Алекс

За около десет минути се върнахме у дома. Отидохме в хола и седнахме. Лиса отиде до тоалетната да си оправи грима и аз останах сама. Гледах някаква анимация, когато майка ми влезе в стаята. Седна на единия фотьойл и се загледа в мен.

- Какво? - попитах аз вече леко раздразнена.

- Алекс кога ще кажеш на Лиса, че и ти заминаваш в скоро време?

- Мамо спокойно ще и кажа. Надявам се. - последното го изшептях и отново се загледах в телевизора. Без да се осъзная Лиса е чула целия разговор. Как разбрах? Ами тя бутна нещо и то падна на земята, като се счупи.

Обърнах се и видях как тича към входната врата. Тръгнах към нея. Тя тичаше много бързо и не можех да я настигна. Спънах се и погледах към бягащата фигура пред мен. Лиса изчезна в мъглата и чувствах, че няма да видя лицето ѝ щастливо отнова. Стоях и гледах. Гледах към далечината с безизрастно изражение. Станах и реших да се прибирам. Щом се качих в стаята си легнах на леглото и се замислих за всичко станало до сега. Едната ми приятелка е далеч от тук, а другата ми се сърди. Защо вселената ме мрази толкова много. Май ще е по-добре да си тръгна от тук...

Здравейте еднорози мои🦄😂. Как сте. Аз съм супер. Не знам защо. Ами тази глава е кратка за което съжалявам, но ще се реванширам в следващите глави. Дайте мнение моля ви.( какъв съм нахалитет😂) Извинявам се, ако има грешки. Чао деца и бъдете еднорози🦄😂😍😻💜 Не знам какво ме прихваща, но мисля че полудявам.😂😂😄