Idle Stop

Глава 7

- Мога да ти платя билета не се притеснявай. - повтаряше Дже Бум за кой ли път вече.

- Казах ти че няма нужда. Не съм дете. Мога и сама да се справя. - каза Джи като скръсти ръце пред гърдите си вече отегчена от този разговор.

- Но защо отказваш помощта ми? Като беше малка-

- Тогава бях все още дете. Нормално е било да искам помощ от другите. Сега е различно. Пораснах, но ти така и не го проумя.

- Не че не съм просто не исках. - прошепна и се нацупи.

- Добре нека спрем. Дотегна ми от този разговор. Спорим откакто се качихме в тази кола. А шофираш вече половин час.. даже и повече.

- Добре. - съгласи се и се възцари тишина в колата.

Автомобила спря пред голямата къща на момчетата. Всички слязоха, един по един, влизайки вътре като се настаниха на дивана.

- Аз май трябва да си тръгвам. - каза Алекс и бавно отвори вратата

- Не чакай за къде си се разбързала? И без това се е разбрало че няма да тръгваш за никъде...

- Имаш право. Добре ще остана за малко. - съгласи се момичето и седна при останалите.

И така времето си отлетя. Младежите прекараха цял ден в играене на видео игри.

- Не, не.. давай Бам ще я победиш. Няма да се дадеш на едно момиче, нали? - крещеше подире му Джаксън

- Ами може и да успея, ако не ми викаш в ухото - отвърна заядливо момчето.

- Хей! Това беше грубо - брюнетката се намръщи, но не отдели поглед от големия телевизор пред нея.

- Давай ти можеш! - подкрепата от приятелите му нахъсваше все повече и повече младия тайландец.

След тези окуражителни думи Алекс победи. Точно последния момент момчето се разконцентрира и тя успя да нанесе последния удар. Усмихна се самодоволно и се облегна на удобния диван.

- Аз... загубих. - никой не можеше да повярва на видяното.

- Казах ви, че съм добра, но кой ли да ми повярва.

Джей би погледна към часовника и осъзна, че минава полунощ. Изненада се колко късно е станало и се обади

- Хайде всички лягайте. Късно е. Хайде! Хайде! - започна да вика и пляска с ръце като че ли вика стадо овце, а не група момчета. - Ти! Къде отиваш?