Страст. Копнеж. Две тела, слети в едно. Две души, копнеещи една за друга.
Какво става когато изпитваш привличане към най неподходящия човек? Какво става когато това интимно привличане се превърне в нещо повече?
Ще ви кажа. Голяма каша.
#1 in Romanc...
Песен на AC DC прозвуча в главата ми. Ъгхх тъпата ми аларма ме извади от сладкия ми сън. Не мога да повярвам че ми остана само още една година в гимназията. Най - накрая ще се оттърва от досадните часове и още по - досадните учители. Но пък от друга страна, фактът че свършвам училище е много много гаден. Животът ми е тук, още не знам как ще оставя приятелите си и ще замина. Да, планирала съм го още от 12 годишна. Обещах си щом завърша училище да се махна. Далеч от тук. Далеч от проклетия Лондон. През изминалите години колебанията не се пренебрегваха, но искам да започна на чисто. Гласът на противната ми майка прекъсна моите размишления.
- Катерина, днес искам да си вкъщи 20:00. Новият ми приятел ще ни идва на гости и не искам да създадеш лошо впечатление. Издокарай се!
- Майко, по дяволите, колко пъти да ти казвам да не ме наричаш с това проклето име! - казах и през зъби - Мразя го, почти колкото теб.
- Спри се с твоите драми! Казах нещо.
Майка ми и тъпите и гажета. Сигурно пак ще е някой прегорял старчок, който ще си точи лигите по мен. Мразя това. Вече бе станало 8 без 20. Трябваше да се облека поне. Въздъхнах и започнах да се оправям. Облякох бели, скъсани дънки, потник на guns n roses, вързах косата си на отпусната плитка отсрани, след което си сложих лек грим и се запътих надолу. След като се качих в колата си телефонът ми започна да звъни. Беше Зейн, гаджето ми.
- Бебчо, какво става? Защо закъсняваш?
- Няма нищо, скъпи. Сдърпах се с майка ми.
- Нещо сериозно ли?
- Ще ти разкажа като се видим.
- Чакам те.
Докато паркирах колата си на паркинга на училището, видях Зейн, Хари и Бри. Ни и Ели сигурно са се запиляли някъде, не се и учудвам като ги знам какви са. Толкова лудории сме правили заедно. Затворих очи и попречих на напиращите сълзи да излязат. Не знам как ще живея без тях. Ноо хей Кейти Ес се справя с всичко. Слязох от колата си с усмивка и буквално се нахвърлих на Зейн. Той първоначално се изненада, но се съвзе бързо и отвърна на целувката ми. След като се отделихме един от друг се чуха подсвирквания от страна на приятелите ми.
- Ехее Кейти внимавай де.
- Млъквай Харолд! - отвърнах му с усмивка.
- На какво се дължи това хубаво настроение? - подхвана ме Бри.
- Не мога да ви се порадвам?
- На нас? Ха егати вица. Ти си идваш тука и се хвърляш върху Зейн, а на нас няма здравей, няма нищо. - Хари започна да се заяжда, разбира се. Отидох при него и го гушнах така силно, че мисля че чух как кокалите му изпукват. Чух и силният смях на Бри и Зейн.
- Сега доволен ли си?
- Охххх бее нямах това впредвид - започна да мърмори. Разказах им за случката от сутринта с майка ми и нейният нов потенциален приятел. Зейн доста се ядоса затова и каза че ще присъства довечера за да види „Що за стока е новият". Потънахме в разговори и тръгнахме към клас. Да кажем, че ние бяхме феймъсите на училището. Всички ни знаеха. Не, че се оплаквам де. Денят мина по бързо отколкото очаквах. Не знам как оживях след 2 часа математика но все пак още дишам.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
- Никакъв случай! Забрави! Задникът ти почти се вижда през тази рокля по дяволите!
- Не ти ли харесва? - попитах го „тъжно". Много добре знаех как ще реагира. Настроен е доста защитнически към мен, но смятам че трябва да разбере, че вече не съм беззащитно момиче.
- Не не не разбира се, че ми харесва, ама не искам..
- Съжалявам, но няма да я сваля. А и ти също ще си с мен. Нищо няма да ми се случи. - прекъснах го леко нахално и седнах в скута му.
- Мамка му мразя това - промълви между целувките.
- Кое? - попитах невинно
- Това, че не мога да ти устоя, по дяволите, но обещавам ти че ако онзи ти направи някакъв намек или те докосне... ще му счупя ръчичките и ще му избода очите.
Погледнах към часовника на стената и видях, че е 20:09. Е трябва да слизаме вече. Подканих Зейн и слязохме по стълбите, хванати за ръце. Долу вече майка ми беше седнала и срещу нея, с гръб към мен беше седнал някакъв.. мъж? Щом ни чуха, че слизаме по стълбите и двамата се обърнаха към нас. О мамка му. Момчето не беше на повече от 25 и беше адски СЕКСИ. И тези очи....
- Аз съм Люк - промълви той с дрезглав глас и лукава усмивка, като ме огледа от главата до петите няколко пъти. Стиснах силно ръката на Зейн.
