Rebellious /Непокорна/

33 - "Не означава не копеле!"

Гледна точка на Кат

Определено да лежа в леглото на Люк, заедно с него беше много хубаво,  но човекът, тропащ по входната врата не беше на мнение, че трябваше да се наслаждавам на това. Изпуфтях и по най тихия начин се изнизах от леглото, внимавайки да не събудя мъжът до мен. Навлякох късите си панталонки обратно и си сложих сутиена. Е, който и да беше на вратата щеше да остане доволен от гледката пред себе си.

Погледнах за последно към все още спящия Люк и се насочих към входната врата. По стълбите засякох Зак. Явно и той е чул суматохата.

Щом ме видя ми подсвирна и се ухили.

- Опа Кат, накъде така?

Изплезих му се и се доближих до него. През ума ми мина мисълта да правя секс с него, но тя бързо се изпари. Имах нещо към Люк и ме плашеше как щях аз да се чувствам след това. Щях ли да изпитвам вина?

- С Люк вече сме си окей. Всичко ще си бъде както преди.

Той само кимна замислено и ми заръча аз да отворя вратата, докато той прави "закуска". Като знам готварските му умения... Тежко ни.

Най накрая се добрах до вратата и след като я отворих останах без думи. Зейн?

- Кат... Здравей.

Повдигнах вежди срещу него и скръстих ръце пред гърдите си. Мда, наслаждавай се Зейни.

- Какво правиш тук?

Уоу, дори аз потреперих от ледения глас, който извадих. Или може би беше от времето навън?

- Може ли да вляза? Искам да поговорим.

Смешник.

- Не, ако това беше всичко. Пожелавам ти приятен ден.

Затръшнах вратата пред лицето му и се насочихкъм кухнята, но за броени секунди се бях озовала в хватката на Зейн. Следващия път ще заключа. Кога изобщо беше влязъл по дяволите?

- Като казах, че искам да говорим означава че ще говорим. Спри да бъдеш такава лигла!

Да не би да ме нарече лигла? Лигла? ЛИГЛА?

Опитах се да го съборя на земята и след секунда, две успях. Изтупах ръцете си драматично и го погледнах подигравателно.

- Не значи не, глупако. Имаш точно 2 секунди да се изпариш от къщата ми.

Опита се да се изправи, но аз го изритах в лицето. Упс, май пусна малко кръв.