Rebellious /Непокорна/

34 - "Мексико."

Гледна точка на Кат

След като с Люк се изкъпахме аз го оставих да говори по телефона с някой си там и теших да сляза да видя какво прави Зак в кухнята. Не усещах дим и това беше добре. Може би вече се беше научил как да включи котлона?

  - Какво правиш? - веднага щом го видях из цялата бъркотия го попитах през смях.

Той ме погледна и ми отвърна с простото "готвя". Този път се засмях и се присъединих към... Това което и той правеше. След доста усилия и много, наистина много изхабени ненужно продукти бяхме успяли да направим смес за палачинки. Включих котлона и сложих тигана на него да се загрява след което погледнак самодоволно към Зак.

- Видя ли Зак? Така се прави.

След думите ми той само се подсмихна и ме шляпна по дупето. Изкикотих се и започнах да правя първата палачинка.

- Дай на мен.

Миг след думите си, Зак ме избута от котлона и се зае с обръщането на палачинката. Погледнах го раздразнено и се опитах да го избутам, но уви крайният резултат беше обърнатия тиган на земята и объркания Люк на вратата.

- Какво правите глупаци?

- Готвим. Не виждаш ли? - Зак се опита да остане сериозен, но накрая се разсмя.

- Зарежете това, имам да ви казвам нещо.

Като най послушните деца, каквито ние всъщност не сме, се настанихме на близките два стола и погледнахме Люк в очакване.

Той от своя страна извади нещо от джоба си и ни погледна ухилено. Това самолетни билети ли бяха?

- На кого му се ходи до Мексико.

Една минута може би ми трябваше да осъзная какво каза. Мексико??

В следващия момент изпищях и се хвърлих на врата му.

- Ще ходим в Мексико? Ние?

Добро утро Зак. Как спа днес?

- От няколко седмици планирам това. Заминаваме днес вечерта и се връщаме след две седмици.

- О боже Люк ти говориш наистина. Ще ходим в Мексико.

Миг по късно и Зак се присъедини към груповата прегръдка. Е, присъедини е меко казано. По скоро се хвърли в нас.

След като моментът на голям екстаз премина всички зарязахме палачинките и се настанихме в хола.

- Защо билетите са четири?

И двамата със Зак погледнахме Люк в очакване. Вярно, че бяха четири.

- Кам ще дойде с нас.

Този пък кой беше? Кам, Кам, това ми е познато отнякъде.

Щом видя въпросителното ми изражение, Люк се засмя.

- Момчето от хижата.

Замсях се неловко, спомняйки си неловката ситуация, която се беше създала.

Като цяло денят ни мина супер бързо. Да, не излязохме от къщата, но през цялото време си говорехме и се забавлявахме. На обяд се завърнахме в кухнята, този път тримата и успяхме да доправим палачинките. След това гледахме филми и се смяхме.

В момента с Люк сме в стаята ми, оправяйки багажът. Полетът ни беше в 23:00 местно време, а в момента беше 19:00 така че имахме време. Все пак летището беше на 10 минути път с кола. Въздъхнах за стотен път гледайки гардеробът си. Какво по дяволите трябваше да си взема?

- Люк, какви дрехи трябва да си взема? Летни?

- Никакви. Така ще е най добре.

Извъртях очите си и започнах да вадя и да слагам в куфара. Крайният резултат беше два пълни куфара. Е, все пак бях момиче де.

Бях готова, така че се заех с тоалета ми засега. Трябваше да бъде секси, все пак ще ходя в Мексико.

В 21:00 въпросния Кам се натресе в хола ни, заедно с куфарите си. Помислих, че ще ни е неловко на двамата, но свободното му държание олесни нещата. Всъщност, беше пич.

Час по късно вече товарехме нещата в колата на Камерън и докато се усетя  бяхме на летището.

Докато ми проверяваха паспорта осъзнах, че майка ми не се беше прибирала и всъщност не знаеше къде сме с Люк и Зак. Нищо чудно като се върнем, да е продала къщата. Е, по добре е без нея. Отдавна съм заявила, че ми е все тая за тази жена. Отдавна съм я отсвирила от живота си.

Погледнах към Люк, който беше на съседното гише. Щом усети погледа ми се обърна към мен и ми намигна. Усмихнах се доволно и си подадох паспорта на жената, на която трябваше.

Съжалявам за супер кратката глава и огромното забавяне. Ще се постарая да пусна нова част, която обещавам ще е над 1000 думи, до края на седмицата.