Rebellious /Непокорна/

13 - "Всичко е било само театър."

Гледна точка на Кейт

След всичките тези събития които се случиха реших, че най - рационалното решение, което мога да взема е да вляза във ваната и да не изляза докато водата не хване ледчета.

Не ме винете. Искам да разпусна малко.

Изгоних Люк от стаята си като потънах в пълна наслада и започнах да преосмислям миналите събития.

Зейн ми изневери.

Направи го.

Наистина трябва да си направя план за това какво ще правя от тук нататък.

Знам, че ще се махна. Решила съм го отдавна. Въпросът е как? Не знам как ще оставя всички хора, които обичам тук. Нямам особено голям избор. Вече имам къде да отида и съм уредена в най - престижният университет в Ню Йорк. Градът на мечтите. Всичко изглежда толкова лесно и просто. Хващам самолета и излитам като не се обръщам назад. Нито веднъж.

Чух че вратата се отвори рязко и погледнах към нея.

Зак.

След като ме видя преглътна тежко и ме погледна в очите. Все още бях във ваната, но от пяната, която беше навсякъде, той не можеше да види нищо съществено.

- Кат... Добре ли си?

Въздъхнах тежко и преместих погледа си право напред. Сега всички само това ще ме питат.

- Не, не съм но ще се оправя. Бъди спокоен. Все пак ти благодаря за всичко снощи. Оценявам факта, че си толкова загрижен.

Той се изчерви. Сладко.

- Нямаш грижи. Приятелите са за това, нали?

Видях как очите му проблясват когато спомена приятели. Сетих се как той е изгубил своите и ми стана много гадно. Аз го занимавам само с мен, а всъщност той е по голямата жертва.

- След 5 минути излизам ти ме изчакай в кухнята и ще направим нещо за хапване. Умирам от глад.

- Там съм.

Каза и излезе.

Гледна точка на Зак

След като слязох долу се запътих към кухнята, но звънеца ме отклони от пътя ми.

На вратата стояха Елинор и Бриана. Ако не се лъжа така се казваха. Щом ме видяха буквално ме избутаха от пътя и се затичаха нагоре. Най - вероятно при Кат. Усмихнах се и щом затворих вратата пак се позвъня. Този път бяха Хари и Найл. Те поне не ме избутаха за да минат, но за сметка на това ме бомбардираха с въпроси.

- Къде е тя?

- Добре ли е? Зейн идвал ли е? Откъде е разбрала за това?

- Защо окото ти е синьо?

Въздъхнах и се запътих към хола като те ме последваха и седнахме на дивана.

- Момчета, тя е добре. Горе е с момичетата...

- Мамка му изпредвариха ни!

Завъртях очи на изказването на Найл и продължих да говоря.

- Не знам. Мисля, че е по добре от вчера. Вие как разбрахте за всичко?

- Алексис - изсъска Хари.

- Не разбирам. Нали Зейн я обичаше. Нали той ви беше приятел? Какво стана тогава?

И двамата се спогледаха, но Хари започна да говори.

- Вече не мога да бъда сигурен за нищо. Не мога да бъда сигурен за нищо свързано със Зейн. Смятах го за приятел. Ние също не разбираме защо е всичко това. Той постоянно повтаряше колко влюбен е в нея. Но преди няколко часа дойде мъртво пияни започна да бръщолеви глупости. Как не трябвало да се включва във всичо това и как едвам ни търпял всичките. Възможно ли е всичко това да е било просто театър?

- Било е театър. И все още е.

Зад нас се чу още един глас.

Люк.

- Някой от вас да знае кой е Джордж Смит?