Rebellious /Непокорна/

26 - "Катастрофирали са."

Гледна точка на Кейт

След доста странната вечеря с майка ми и Люк имах чувството че ме е премазал тир. Въпреки това, реших, че ще е най добре да посетя Зак за малко. В последните дни не сме си говорили много и ми липсваше.

Изобщо не почуках на вратата му, направо си влязох. Та това си е моят дом все пак. Заварих го със слушалки в ушите и телефон в ръка. Явно появата ми го стресна, защото когато скочих на леглото той се опули срещу мен.

- Кат, изкара ми акъла.

Повдигнах вежди.

- Толкова ли съм грозна?

- Не го казах в този смисъл.

Какво му имаше? Защо говореше така? Някак с досада.

- Какво става Зак?

При въпросът ми той видимо се напрегна. Само да посмее да ме излъже.

- Нищо, просто напоследък съм крайно отегчен от всичко. Буквално не правя нищо по цял ден. Смятам да отида някъде.

Сега беше мой ред да се опуля срещу него. Как така да отиде някъде? И то заради такава глупост? Не е познал.

- Зак, стига. Това състояние на безтегловност, в което си изпаднал е разбираемо точно в момента. Искам да се стегнеш малко. Какво си се отчаял така? Като момиче в цикъл си, сериозно.

След думите ми той просто ми се усмихна. Хрумна ми една идея и веднага побързах да му я споделя.

- Хайде да излезем на бар.

Знаех, че не съм спала, сякаш от цяла вечност, но ще излезем за разнообразие малко. Няма лошо.

- Люк няма да те пусне без него.

Засмях се. Няма никой да ми казва какво ще правя.

- Люк няма да разбира. Хайде след половин час те чакам долу пред вратата. Отивам да се приготвя.

Преди да е противоречил по някакъв начин просто излетях от стаята и се насочих към моята.

Заварих Люк на леглото. Не че имах против, но сега трябваше да го разкарам.

- Люк, уморена съм. Моля те остави ме. Пък и майка ми ще се чуди къде си. Утре ще се чукаме.

- Знаеш ли... Харесва ми как говориш съвсем свободно за тези неща. Възбуждащо е.

Започна да ме придърпва към себе си и накрая се озовах на торса му.