Rebellious /Непокорна/

36 - "Решихме да те включим в отбора."

Гледна точка на Кейт

Усетих ръка, промъкваща се по бедрото ми и след това чух нежен глас да прошепва.

- Скъпа, пристигнахме.

Бавно започнах да отварям очите си. Когато привикнах със светлината насочих погледа си към причината да бъда събудена. Люк.

- Спи ми сее. Защо ме събуждаш?

Промърморих и се нацупих към него. Но сериозно ли? Защо ме събуди? Нали не сме кацнали още?

- За да се разсъниш малко. В момента не знаеш къде се намираш.

Изпуфтях и затърсих огледалцето в чантичката си. Чакай малко, аз не бях ли на друга седалка?

- Люк, кога съм се преместила?

Последва пауза, изпълнена с тишина и след като намерих това което търсех и се уверих, че гримът ми не е размазан, го погледнах.

- Ехо? На теб говоря?

Повиших тона си лекичко, но все пак имаше резултат.

- Трябваше да говоря с Кам и не исках да те будя.

Избоботи ми го толкова бързо че едва успях да чуя какво се опита да ми каже.

- Какво има? Защо си такъв?

Преди да успее да каже нещо се чу глас.

- Всички пътници да се приготвят за кацане, моля.

Извъртях очите си и направих знак на Люк, че ще продължим после. Едва сега забелязах че Зак стои до мен, търкайки очите си и изглеждайки толкова сладко сънен. Усмихнах се към него.

- И теб ли събудиха?

В отговор получих само кимане и прозяване.

Поклатих глава засмивайки се леко и потънах в удобството на седалката.

...

След като самолетът кацна ние по най бързия начин взехме куфарите и се насочихме към изхода на летището.

Отвън ни чакаха две коли. Разпознах тази на Люк и се насочих към нея, но бях грубо избутана от пътя.

Погледнах към него ядосано, но в същото време ме напуши на смях, гледайки как той прегръща (или поне се опитваше) и целува колата си.

- Люк, среща довечера, полунощ. Доведи и нея.

Ъъъ, добре? Видях само, че Люк го изгледа съсредоточено, а след това погледна към Зак, който явно също не разбираше какво за бога става.

- Какво става? За какво говорите?

- Да братко, какво сте намислили?

Ей сега Люк ще се види на тясно.

Гледна точка на Люк

Благодаря ти Камерън за това че си най лошият най добър приятел. Сам ме остави да ти оправям бъкиите.

- Нека поне да се качим в колата.

И двамата сякаш като по часовник извъртяха очите си и се насочиха към съкровището ми. Не ми се хареса това че Кат тресна вратата, но все пак си замълчах.

Въздъхнах и се качих в колата. Запалих двигателя, но ръката на момичето до мен ме спря.

- Говори.

Извъртях очите си, те вече прекаляваха.

- Добре, истината е че в самолета с Кам си поговорихме малко.

- Не овъртай бе, карай направо глупако.

Зак реши да се обади от задната седалка. Изгледах го ядосано в огледалото.

- Млъкни. Та с Кам обсъдихме някои неща и решихме да те включим в отбора, Кат.

Мина точно една секунда преди тя да изпищи и да се хвърли върху мен. Засмях се и я прегърнах доколкото можех ,разбира се, защото позата ни беше малко неудобна.

- Аа Люк, благодаря ти, благодаря ти.

- Ами другото момиче?

Щом Кат се отдели от мен в огледалото за задно виждане срещнах объркания поглед на Зак.

  - Лесно. Ще я махнем.

След самодоволния поглед на Кат вече най накрая запалих двигателя и потеглих към вкъщи. Ей сега ни очакваше друг цирк.

"Жена" ми.

Авторска бележчица:

Знам, закъснях с главата, знам, главата е къса, знам не се случва почти нищо, знам че ако обещая нова глава няма да я кача навреме.

Направо всичко си знам XD

Ако на някой му е скучно също толкова колкото на мен може да се чувства напълно свободен да ми пише на лично.❤❤

Приятно четене!