My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 10

   Половин час чакахме Лиам и къдравия да се довлекът. Що за тъпо оправдание е да кажеш, че не знаеш къде е нандос? Всички знаят къде е. Вратата на заведението се отвори и там влязоха двама. Джсто високи мен ако питате, също бяха ш доста мускулести. Поне единия. Другия се криеше, но вече можех да позная тези къдрици и това тяло навсякъде. Мислено се сравних със земята. Лиам беше доста красив, а Хари.. Хари си е Хари. Същия надут, откачен, проклет, изостанал, мръсен, долен, подъл кучи син. Въздъхнах когато поздравиха. Хари ме гледаше прекалено злобно, за да мога да се усмихна както направиха другите. Лиам подаде ръката си и ми се усмихна.

 - Не сме се виждали преди, аз съм Лиам. Приятно ми е да се запознаем. - хванах ръката му и го погледнах.

 - Знам на мен също. - пуснах я и отново я свалих под масата.

 - А как е твоето име? - засмя се.

 - Луи. - обади се Хари преди аз да отговоря. 

 - Ама вие вече се познавате? - изуми се Зейн с подла усмивка.

 - Той е доведения ми брат. - казах преди той да успее да отговори. 

 - Тогава седни до брат си, Хари. Лиам нека седне до Найл. - обади се Зейн, отново. Тъпак, знаел е. Направи го умишлено, но защо? Ъгх, ще се разправям с него после.

   Сервитьора дойде, за да попита какво желаят новодошлите. Аз съвсем дояждах последната хапка от моето ястие и го подадох на сервитьора. Той го пое в ръцете си, а аз му се усмихнах. Щом сведох главата си леко видях онзи поглед. Погледът който ми казваше, че точно след като си тръгнем с мен ще е свършено. Погледнах към краката си и не се осмелих да погледна нагоре отново. Беше ме страх. Избягах от вкъщи сега той дойде и тук. Майната му! Поне попитах Найл за работата малко по - рано и Хари нямаше да знае нищо. От следващата седмица щях да започвам, което напълно ме устройваше.

 - Майка ни те търсеше. - прошепването в ухото ми и студения дъх ме накараха да подскоча на мястото си. - Лошо момче си, Лу. Бягаш от вкъщи, разказваш какво се случи, а те предупредих да не го правиш. Наистина те чака нещо прекрасно. - захапа леко ухото ми. Дръпнах се рязко и се изправих. 

 - Аз ще отида до тоалетната. - известих, но никой не ме отрази, освен Хари. Не исках точно той да го чуе. Не исках само той да знае че съм там. Паникьосах се когато Хари се изправи.