My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 15

 - Луи, ти дойде. - усмихна се и се приближи леко към мен, но отстъпих назад.

 - Дай ми часовника, искам да си вървя. - той посегна към джоба си, но спря.

- Аз не те викнах само за това. - погледна ме.

- Но аз дойдох само за това. Дай ми го. - казах по настойчиво , опитвайки се да не срещна погледа му.

- Моля те, мога да ти обясня. - въздъхна и изкара часовника.

- Когато аз исках обяснение ти дори не ме чу. Сега не ми пука какво ще ми обясниш, вече няма смисъл. - дръпнах часовника от ръката му и се завъртях на пръсти, тръгвайки обратно към вкъщи.

- Луи, почакай! Аз съжалявам, не исках... - прекъснах го и се обърнах към него.

- Не искаше? КАКВО НЕ ИСКАШЕ ПО - ТОЧНО, ХАРИ? ДА МЕ НАПРАВИШ ЗА СМЯХ ЛИ? ИЛИ МОЖЕ БИ ДА СЪСИПЕШ ВСИЧКО? ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ДОРИ И НЕ ИСКАНО СЕ СЛУЧИ! - извиках като го избутах назад след като понечи да се приближи към мен. - Дори не си го и помисляй. Баща ти ли те прати, м? Баща ти беше, нали? Вашите коварни планове не ме засягат ни най малко. - гледаше ме без дори да каже нещо. Искаше да ме ядоса ли? Успяваше.

- Аз дойдох сам. Не знаех че ме лъже. Разбери че просто бях.. бях ти бесен. Мислех че ти причини всичко на сестра ми и... - прекъсна за момент. - показа ми снимки. - извади нещо смачкано от джоба си и ми го подаде. Поех го в ръцете си и го разгънах. Поогледах по - добре снимката, а след това погледа ми се насочи към къдрокосия.

- Дори слепец би разпознал че това на снимката не съм аз. Толкова си малоумен и доверчив, но проблема не е мой. Аз се измъкнах от онази къща и няма да се върна, а ти... ти просто спри да ме преследваш. Не искам извиненията ти, не искам да се обаждаш, да пишеш и да ме поздравяваш когато ме видиш. Забрави че някога съм съществувал в твоя живот. - изхвърлих снимката на земята и тръгнах по пътя си.
   Не се опита да ме спре, беше достатъчно. Извини се, падна му от съвестта, не му трябвам повече, но така щеше да е и по - добре. Забързах крачка когато чух стъпките му зад себе си. Затича се и хвана китката ми. Обърнах се готов да му зашлевя шамар, но не ми беше дадена възможност след като ме дръпна към себе си и сля устните ни. Вече не беше груб. Почти бях сигурен че не можех да се отдръпна. Целувката беше толкова нежна и успокояваща, но трябваше да се отдръпна, трябваше да си тръгна преди да е стигнало твърде далеч. Избутах го от себе си и го погледнах. Той се усмихна леко и хвана ръката ми.

- Това стори ли ти се принудено? - опита се да преплете пръстите ни, но отдръпнах ръката си.

- Нищо не оправи, Хари. Нито с извинението си, нито с целувката. Аз не съм от момичетата, които забиваш. Не ми минава от една лигава целувка и опит да ме хванеш за ръката и да се направиш че нищо никога не се е случило. Аз няма да забравя нищо от това което се случи и няма да ти простя. Изчезвай. - тръгнах отново.

- Ако не искаше тази целувка защо не се отдръпна веднага? Защо изчака? Разколеба се? Знам че ти хареса, защото си един долен кучи син който се прави на недостъпен. - извика зад мен. Ето го и стария Хари. Не изкара дълго с преструвките, жалко тъкмо започваше да ми харесва.

- Не ми говори. - казах достатъчно силно, за да ме чуе и продължих да вървя.

- Не можеш да ме въртиш на малкия си пръст, ясно? - усетих ръката му около кръста си. Захапа ухото ми и ме притисна в тялото си. - Мога да те имам когато си пожелая, Луи. Дали искаш или не искаш мога да го направя още сега. - ръката му се плъзна по тялото ми и спря малко под корема ми. - И този път ще ти хареса. - усетих че ако не се разкарам веднага от тук, ужасното нещо от което избягах щеше да се случи отново.

   Настъпах го силно, а когато се отдръпна от мен побягнах с всички сили възможно най - далеч от парка, от него, от мрака...

                       Хари

   След като ме настъпа избяга, а аз сметнах за нужно че вече няма смисъл да го гоня, а и крака ме заболя ужасно много, кой би предположил че тази торба с кокали има толкова сила в себе си. Издразних се и на себе си. Защо трябваше да му казвам тези неща? Защо трябваше да ме възбужда по онзи ужасен начин който не можех да спра? Толкова много го желаех за себе си, а той постоянно се дърпаше. Все пак целувката ми беше достатъчен знак че не беше толкова железен за колкото се представяше. Щях да достигна до него много скоро и тогава нямаше да му позволя да избяга от мен отново.