My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 17

*2 месеца по - късно*

- Не, моля те не го прави, моля те. - разкъсаните ми дрехи и раната от ножа в крака ми бяха достатъчни, за да плача като пеленаче и да се моля отново като нищожество.

- Давай, моли ми се! Харесва ми да го правиш. - подсмихна се и дойде до мен. - За жалост молбите ти няма да помогнат, но може да продължаваш. - уви колана си около врата ми и го затегна.

   Не казах дори и дума повече преди да усетя силната прерязваща болка от изкарването на ножа който трайно се бе наместил в крака ми преди минути. Извиках и започнах да дърпам ръцете и краката си в опит да се измъкна. Той остави ножа настрана и ме гледаше. Явно се забавляваше от болката която ми причиняваше. Взе кърпа и я натика в устата ми.

- Стига си викал, малкия. Заболя ме главата от теб. - приближи се до мен и хвана единия край на колана като ме издърпа надолу.

   Стола на който бях завързан падна следователно аз го последвах. Започна да ме дърпа из стаята, коленете ми се триеха в грапавия цимент, болката беше неуписуема. Пареше ме, а кръвта вече започваше да става все повече. Той спря и ме изрита в корема. Не мисля че остави някакъв въздух в тялото ми. Започнах да кашлям и се опитах да се свия, но не можех. Опитах се да дишам тежко, за да мога да вкарам поне малко от изгубения въздух, но точно преди да си помисля че нещата се връщат както бяха той отново не изрита. Смеха му кънтеше из цялото помещение. Ритниците му ставаха все по - силни и вече не бяха само в корема. Исках да ме убие, да се приключва. Не можех да понасям болката повече. Като че ли всеедно ме чу и спря. Отряза тиксото което до преди няколко секунди беше притиснало ръцете и краката ми безпомощно към ръбестия железен стол. Преди дори да се осъзная той хвана ръцете ми и започна да ме влачи към неопределена за мен пососка. Дърпах се, опитвах се да измъкна ръцете си, за да мога да побегна, но до някъде знаех че бягството ми нямаше да се получи. Усетих мек матрак под себе си което ме накара леко да се отпусна. Спомних си за хотелската стая от която тръгнах сутринта, спомних си за закуската и за милите думи които чух, а сега се намирах в тъмна, необзаведена стая с нито един прозорец, разярен мъж и хиляди рани по тялото си...

   Тялото му ме притисна в моето, а члена му рязко проникна в мен. Опитах да се измъкна, но безуспешно. Махна кърпата от устата ми и на нейно място сложи някакво хапче. Вкуса му беше ужасен, а пръста му се опитваше на сила да избута хапчето в гърлото ми. Започнах да се дърпам, но той хвана колана около врата ми и го дръпна към себе си. Започнах да кашлям, а втория му опит да преглътна неизвестно за мен хапче беше успешен. Започнах да кашлям, а той се засмя.