My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 12

   Бях оставил куфарите пред къщата на дядо ми. Със сигурност вече беше заспал. Нямаше смисъл да го притеснявам, щях да легна на хамака на двора до сутринта. Огледах оградата която заобикаляше къщата му, за да преценя дали ще мога да премина от вътрешната й страна. За щастие късмета ми се усмихна. Изкачих се по оградата и се прехвърлих. Скочих отново на земята и отидох до вратата. Защо познавах дядо си толкова добре? Засмях се леко и премахнах железната тръба която той винаги слагаше. Отворих вратата и взех куфарите. Оставих ги до нея и я залостих отново. Не знам защо предприемаше такива огромни мерки за сигурност когато живееше в най - спокойния квартал в града. Насочих се към задния двор където той вечно държеше хамака си. Вървях тихо по окосената трева, набелязвайки крайната си цел. Минах покрай един от прозорците, а той все още светеше. Беше буден все още? Погледнах към ръката си. Ето какво забравих в онази къща. Трябваше да отида да взема часовника си някой ден, но нямаше да е скоро. Върнах се към входната врата на къщата и почуках. Учаквах да ме е чул и скоро да отвори. Подпрях се на вратата. Чувах бавните му стъпки. Щеше да отвори съвсем скоро. Отключването на вратата беше достатъчното предупреждение за мен да се отстраня леко от нея. Той отвори рязко и насочи пушката си към мен. Инстиктивно вдигнах ръце и отстъпих назад.

 - Кой си ти? Как успя да влезнеш тук? Ще те застрелям ако помръднеш дори и сантиметър повече. - започна да вика и да се приближава към мен.

 - Дядо, аз съм. Успокой се. - засмях се леко нервно. 

 - Луи? Какви ги вършиш толкова късно? Защо не ми се обади че ще идваш? - пушката му още беше насочена право към главата ми. 

 - А-аз мислех че си заспал. Може ли да свалиш тази пушка вече? - попитах с учакване за положителен отговор. 

- Не си се обадил на дядо си. Заслуаваш да те застрелям като куче. А и си отслабнал доста, не можах да те позная. - засмя се и свали пушката като я остави до вратата и ме прегърна. - Но само ти ми остана за това ще ти простя и този път. - отвърнах на прегръдката му и се усмихнах. Той се отдръпна и ме погледна. - Хайде влизай. Онова твое ли е? - кимна към вратата, явно говореше за куфарите.

 - Да, утре ще се изнеса в къщата на баща ми и събрах багажа си днес. - гледах го, а той се засмя.

 - Не издържа, а? - влезна навътре като взе пушката със себе си.

 - Как така? - попитах леко объркан. Не му бях казвал какво се е случвало. Влязох след него и затворих вратата.