My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 9

   Огледах кухнята. Намерих я и се затичах към нея преди да ме хванат.

 - Мамо трябва да се махаме от тук. - казах запъхтяно, а тя ме погледна странно.

- Защо? - повиши леко тон.

- Той иска да ни съсипе. Синът му цяла седмица ме измъчваше той иска да ме срийне след това и теб. Моля те побързай. - говорех бързо, почти неразбираемо, но знаех че беше разбрала най - важното.

- Луи, ти луд ли си? Какви ги говориш? Трябва да си починеш. - щеше да каже още нещо, но вратата на кухнята се отвори за втори път и там влязоха Хари и баща му.

- Не съм! Този тук - посочих Дес. - Измъчва дори и сина си. И го кара да измъчва мен. Ти са луди, нека си вървим, моля те! - започнах да викам, а те стояха отзад, а когато ги погледнах и двамата бяха изключително спокойни. Какво не им беше наред?

- Репетирахме. Ще участвам в пиеса и за да мога по - добре да запомня репликите замених имената с вашите. - чух гласа на Хари, който най - нагло излъга, но тя няма да повярва на него... нали?

- Луи спомена нещо за измъчване? - обади се тя и го погледа грубо.

- Беше болен, давах му ликарства и му готвех супите на баба. Със сигурност и аз бих го нарекал измъчване. - засмя се. Нагъл, долен кучи син.

- Не лъжи! Не съм бил болен, ти ме държа в килера имам белези от колана мога да го до... - майка ми ме прекъсна.

- Луи, млъквай! - извико се силно. - Какво си мислиш че правиш? Искаш да ни разделиш? Не го харесваш, но той вече е твой баща. Не знам защо намесваш и Хари в налудничевите ти измислици. - продължи да ми вика, а аз се почувствах ужасно. Зако не повярва на мен?

- Аз мога да го докажа. - казах тихо, свел глава.

- Качвай се горе не искам да ми доказваш нищо, нито пък и да те виждам. Алкохола и наркотиците наистина не са ти повлияли добре. - избута ме извън кухнята и затръшна вратата.

   Какво й става? Размазваща болка се прокара през целия ми гръбнак. Ръцете й се бяха впили прекалено в кожата ми че да раздразнят ужасните синини. Изпъшках и тръгнах нагоре по стълбите. Тя нямаше да ми повярва, затова трябваше сам да се спасявам. Днес щях да излизам с Найл. Погледнах към часовника. Закъснявах. Върнах се обратно надолу и обух обувките си. Излязох и се затичах към мястото. Игнорирах болката сега нямах време за оплакване.

   Щом бях на мястото забелязах Найл. Той ме погледна и се усмихна. Видях друг човек с него - Зейн. Да, невероятно Найл. Много умна постъпка.

- Здравейте. - казах и им се усмихнах.

- Как е? Леле изпил си се човече, погледни. - Найл дръпна тениската ми и се засмя. - Широка ти е. На каква диета си? Трябва и аз да я пробвам. - не мислех да му разказвам за това което ми се беше случило особено когато е и със Зейн до него.

- Наистина си отслабнал доста. - отбеляза и Зейн.

- Ще влизаме ли да ядем или ще обсъждате перфектната ми фигура? - засмях се- а те се спогледаха.

- Ще ядем. - казаха в един глас, а аз се протегнах и отворих врата като им оставих място да минат.

   Найл доста загледа ръката с която държах дръжката на вратата. Аз също погледнах към нея. Белезите от стъклата, защо не се сетих да си облека нещо по - дълго? Влязох веднага след тях и седнахме на една от масите. Вдигнах ръка, за да повикам сервитьора, а русокоското ме погледна странно.

- Какво си направил с ръцете си? - попита ме. - Да не би пак да се режеш? Луи обеща ми да не го правиш. - каза умолително.

- Не се режа, паднах на счупен прозорец. Преди два дни имах стъкла, но ги изкарах. Затова още не са зараснали добре. - дали ще ми повярва? Дано, защото ако не ми не знаех каква друга теория да развия.

- Леле влезнали са доста надълбоко. - Зейн се изправи и хвана ръката ми като започна да оглежда внимателно. - Все едно си искал да направиш такива рани. - и винаги забравям, че Зейн следваше медицина. Брат му беше тъп като изтрита подметка, но не и той.

- Все пак паднах върху тях. Влязоха надълбоко да. - дръпнах ръката си и го погледнах грубо.

- Можеш да излъжеш брат ми но не и мен. - прошепна на ухото ми колкото само аз да чуя. - Мисля че си прав.. - каза когато вече се отдръпна и седна отново на мястото си. - Явно аз съм сбъркал. - усмихна ми се престорено.

- Да, да. Развихте цял роман. - каза Найл, гледайки заинтересовано в менюто си. - Аз исках само едно да или не.

- И получи не в разширената му версия. - казах отегчено.

   Сервитьора дойде, аз вече бях поръчал, Найл също, а Зейн просто ме зяпаше. Какво му става? Мислех че му е минало?

- Като неговото. - кимна към мен и погледна към мъжа в униформа.

- Добре, благодаря ви след малко поръчката ви ще се сервира. - усмихна се и тръгна към друга маса.

- Мисля да се обадя на Лиам, той със сигурност ще иска да яде нандос с нас. - Зейн погледна към брат си. - Но винаги се мъкне с едно къдраво, противно момче и се чудя дали да го повикам. - Найл се подпря с лакът на масата и въздъхна.

- Ами повикай го. Нищо не губим. Още хора, нали така Луи? - погледна ме и се усмихна.

- Разбира се. - казах ведро, но престорено. Къдрав? Противен? Така ми напомня на онзи, който най - малко исках да виждам и сега. Дано само греша, дано греша.