My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 7

  "Nobody likes being alone that much. I don't go out of my way to make friends, that's all. It just leads to disappointment. "  - Haruki Murakami

*1 седмица по - късно*

   Не знаех дали е вечер последния път в който излязох от килера беше преди два дена когато той реши отново да се позабавлява с мен. Бях ужасно гладен, жаден и съсипан. Не знаех колко е изминало от почивката на майка ми, но се надявах да не оставаше много. В този килер губех представа за времето. Бе сложил кърпа дори и на единствения малък прозорец, който имаше. Не можех да спя, въпреки че умората ме надвиваше понякога. Тялото ми беше посинено от колана, с който ме удряше, а раните от стъклата все още прокървяваха понякога. Беше сравнително студено, а той взе всички одеала и покривки. Беше оставил само няколко дървени играчки и кашони пълни със снимки. Все пак при последното излизане успях да взема джобния си фенер. 

   Бях отворил един от кашоните и разглеждах една по една снимките в него. Една от тях привлече вниманието ми. На нея бяха Хари и едно момиче. Не ми беше оставен шанс да мисля за друго освен че му е сестра. Не че си приличаха толкова просто го пишеше на тениската й. Беше красива. Дълга руса коса, прекрасни тъмни очи, усмивка за милиони. Къде ли е тя сега? Дали знае че баща й се е оженил? Не я бях видял на сватбата. Ако беше там бих запомнил това прекрасно лице. Беше толкова нежна, толкова щастлива. Накара ме леко да се усмихна. Снимката със сигурност беше скорошна, но къде е тя?

   Чух стъпки затова побързах да прибера всичко както си беше и изгасих фенерчето. Захвърлих го настрани и се свих. Тока се светна и вратата се отвори. 

 - Нашите се прибират ставай и се изнасяй от тук. - каза грубо като ме гледаше право в очите. Изправих се и побързах да изляза когато хвана силно ръката ми и ме накара да се обърна. - И нито дума за това което се случи, ясен ли съм? - стискаше китката ми силно като леко я извиваше.

 - Да. - казах набързо с дрезгав глас. Не бях говорил от дни и да чуя гласа си беше като същински сън.

   Той кимна и пусна ръката ми при което побързах да изтичам в стаята си и да се шмугна в банята. Под душа стоях доста дълго време въпреки парещата болка от раните. Чувствах се ужасно мръсен все едно се къпех един път в годината. Срама, унижението и отчаянието обаче не се измиха. Те останаха заедно с ужасяващия страх който изпитвах. Страха от онзи който ме използва като играчка и който се смее когато ме боли. Какво бях направил че се държеше така с мен? През явно изминалата седмица се чудех дали не съм го виждал някъде преди, дали не съм го обидил, но не се сещах за нищо. Все пак през повечето време през което бях навън се напивах и не помнех много, но все пак поне Зейн щеше да ми каже ако бях се заяждал с някой. Винаги се влачех с него по баровете и той винаги ми казваше какво съм правил и с кой съм се заяждал, но Стайлс не беше в списъка. Дали не беше заради някой приятел? Какви ги говоря, кой нормален човек ще му стане приятел? Той е един извратеняк с много свободно време, това е той. Баща му има пари, защо да работи.... И тогава ми дойде идея. Може би трябваше да си намеря работа. Тогава нямаше да съм в къщата по цял ден. Но кой би ме взел на работа? Ами ако дойде и започне да прави проблеми там? Не исках да знам на какво е способен този Хари. Изпитах много неща, но усещах че това е само началото и той едва сега започва. Имах чувството че планира да ме убие някой ден. Винаги почти ме лишаваше от живота, но после ме тикаше в килера и ме оставяше. Защо? Знам че не мога да си държа устата зад зъбите, често му отговарях остроумно за което после съжалявах. Просто бях решил да не му говоря освен ако не е нещо важно. Нямаше също и да се приближавам до него, нямаше да казвам нищо на нашите просто щях да си стоя в стаята и да не помръдвам, но той щеше да идва, щеше да продължава играта си това беше ясно.

   Излязох от банята и облякох нещо набързо. Беше ме страх да изляза, за да видя дали има нещо за ядене. Корема ми изкъркори което ме накара да изпъшкам. Не ми се рискуваше. Може би щеше отново да ми направи нещо. Просто щях да изчакам  майка ми и тогава да сляза. Тогава нямаше да може да ме нападне отново. Не и пред тях.

Новата глава е туук. Извинявам се за скуката която прочетохте, но обещавам другия път ще е по - интересно и все пак надявам се да ви е харесало до някъде ии учаквам мнението ви с нетърпение. Искам наистина много да ви благодаря за интереса който проявявате. Благодаря ви наистина много!!!