My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 18

Луи

- Какво си направил, Луи? Съкратяваш си живота все повече и повече. - каза доктор Джонас докато превързваше крака ми.  - Погледни се, тази работа която си почнал не е добра. С тези машини се осакатяваш неописуемо.

- Знам, но нямам друг избор. Не мога да намеря друга... А кога да дойда пак? За хими... - прекъсна ме.

 - Мисля че вече няма нужда от химиотерапиите. За жалост нещата не се оправят, Луи. Даже обратното. Разсейките са навсякъде по тялото ти. - изправи се и хвана някакви листове хартия като ме погледна жално. - А и по това което си причиняваш... Просто не мисля че има смисъл.

 - Колко още ми остава? - попитах. 

 - Виждам новата ти прическа, косата ти вече е опадала или поне си я отрязал когато е започнала. При това положение ти остава най - много месец. Бих ти препоръчал да се сбогуваш с роднините си още от сега. - въздъхна и се подпря на бюрото си.

 - Аз.. - очите ми се насълзиха. Как щях да кажа това на Хари? Ами на дядо? - Благодаря ти все пак за всичко което стори за мен. Оценявам го. - изправих се и стиснах ръката му. Усмихнах му се, а той ме потупа по рамото. 

 - Ще се моля за теб и дано след месец дойдеш и ми натриеш носа. - изпрати ме до вратата и я отвори.

 - Довиждане. - казах и тръгнах към изхода на болницата. Чух само затварянето на вратата. 

   Толкова много исках да сънувам. Трябваше да кажа на Хари по - рано. Трябваше той да знае, но си мислех че ще ме остави щом разбере. Е, сега вече наистина щеше. Всичко ме болеше исках просто да се прибера и да заспя. Не помнех много, но след като ефекта от хапчето явно премина се намерих на някаква поляна с разпокъсаните ми дрехи и едно одеало. Не знам нито как се бях  озовал там, нито дали някой ме беше видял. Погледнах към превръзката на крака ми. Не беше особено надеждна. Щях да се прибера и да я сменя. Трябваше да се обадя на Хари. Извадих телефона от джоба си и се подпрях на стената на болницата. Щом видях всичките пропуснати повиквания и съобщения от него разбрах че трябваше наистина да му се обадя по възможно най - бързия начин. Набрах номера и изчаках да ми вдигне.

- Да, Луи? - каза с тон леко странен за мен.

- Търсил си ме. Просто исках да ти се обадя и да ти кажа какво се случи аз... - прекъсна ме.

- Знам какво се е случило. - въздъхна.

- Чакай откъде знаеш? - затвори ми без да каже нищо повече.

   Как така знаел? Аз не разбирам. Кой му беше казал? Защо се държеше така щом знаеше че баща му отново искаше да ме унищожи? Да не би плана да беше и негов? Не, това не е възможно. Той направи всичко, за да не ни видят и разпознаят. Въздъхнах и бавно тръгнах към вкъщи. Тази патерица която ми бяха дали никак не ми харесваше. Нямах си и на идея как се използва.

   Хората по пътищата ме оглеждаха и се обръщаха след мен. Нормално, с разпокъсаните ми дрехи и одеалото което почти не помагаше с нищо и аз щях да се загледам. Със сигурност приличах на някой избягал от затвора.

   След около половин час вече бях пред вкъщи. Тъкмо щях да отключа и да вляза когато някой ме събори в гръб и ме изрита надолу по стълбите..

Хари

Стигнах до къщата му. След като ми се обади бях готов да действам. Не го бяхме видели да влиза значи още се прибираше. Стояхме пред къщата и го чакахме да се довлече.

   Забелязахме някакъв странник от първо начало не мислех че е той, но след като тръгна към входната врата разбрах че е точно той. Всички слязохме от колата и кимнах към Лиам в знак да го довлече до нас. Той тихо се качи и го свали на земята, след което го бутна по стълбите. Не изчакахме да се изправи, а направо се приближихме. Вдигнах леко главата му и му се усмихнах, а той ме погледна.

- Х-хари. - преди да каже още нещо го ударих с юмрук в лицето и пуснах главата му. Изритах го в корема, а другите явно чудещи се какво трябва да правят ме гледаха отстрани.

  - Давайте момчета. Искам да не се познае в огледалото щом приключим. - те се засмяха и се приближиха до него като започнаха да го налагат с бухалки или да го удрят с крака. Той се беше свил, а хлипанията му се чуваха ясно.

- Какво стана, Лу? Не ти ли харесва? Или трябва да викна пак онази групичка да те начукат, за да ти е забавно. - клекнах пред него и го ударих силно в лицето като го накарах да ме погледне. - Изневеряваш ми с някакви мъже, даваш им да те правят каквото си искат, а когато аз го правех се дърпаше, нали? - ударих го отново.

- Не е така. - каза едва през сълзи.

- За теб винаги не е така. - ударих го отново. - Ти си една долна пруститутка, Луи. Само че аз не съм глупака, който ще търпи номерата ти. - изправих се и го изритах силно. Закашля се, а очите му започнаха да се затварят. - Оставете го, не искам да го убивам. Не ми е нужен мъртъв.

Надявам се главата да ви е харесала. Извинявам се за грешките и ви благодаря за подкрепата.  ❤❤❤