My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 3

Courage is afraid but going on anyway. - Dan Rather

18+

   Лежах на дивана в хола, в новата си къща. Да, вече се прибрахме. Не можех да, кажа че ми беше приятно дори тук. Животинските звуци, които идваха от другата стая бяха толкова силни че не можех да чуя как Джак се обясняваше на Роуз в любов. Майка ми цвилеше като раждащо прасе, а човека който трябваше да наричам баща постоянно й повтаряше: "Харесва ли ти, мръснице?" което ме изнервяше. Защо трябва да го правят? Защо изобщо не предпочетох да изляза навън с някой както направи Хари? 

   Реших че може би звуците горе ще са по - слаби и ще ме оставят да заспя, въпреки че щях да сънувам кошмари от тях. Изправих се от дивана и се понесох нагоре. В тъмното не видях едно от стъпалата което ме накара да залитна, но тогава нечии ръце ме хванаха. Не можеше да е нито майка ми, нито баща ми, защото още чувах звуците идващи от стаята им. Погледнах стреснато към човека който ме държеше. Хари. Кога беше влезнал изобщо? Изправих се и се заизкачвах отново по стълбите.

 - Можеше да кажеш благодаря. - каза троснато като чувах скърцането на стълбите зад мен което, значеше че и той се качваше също.

 - Можеше да ме оставиш да падна. - измърморих, но така че да ме чуе и побързах да се изкача и да вляза в стаята си. След като това стана се съблякох и се метнах в леглото като риба на сухо. Зарових главата си във възглавницата и неусетно съм заспал. Дори не си бях помислял че би могло да стане толкова бързо.

   На сутринта чух някаква страшна караница долу която успя да ме събуди. Изправих се бавно и разтърках очите си. В стаята вече беше светло, а лъчите все още не се бяха наместили толкова добре, че да проникнат в нея. Разторих пердетата и погледнах навън. Боже, има тераса? Супер сега знаех къде мога да пуша когато ме мързи да сляза до отдолу. Между всички крясъци чух своето име което ме накара да се заслушам защо по дяволите се карат.

 - Сина ти се е репчил на медия, която ми помага за кампанията! - извика Стайлс.

 - Моя син просто не е искал да говори с тях! - отвърна майка ми.

 - Той е невъзпитан и безотговорен, да не изключваме това че ти се е качил на главата и ти му позволяваш да прави каквото си иска! - ауч. Заболя ме.