My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 16

   Вървях доста зад Луи, опитвайки се да бъда възможно най - тих, за да не ме чуе и да побегне. Не вървя дълго преди да стигне до непозната за мен къща. Дали беше там сам? След като се прибра изчаках още малко и реших да се приближа и да почукам на вратата. Дали вече не беше заспал? Почуках веднъж, два пъти, но не отваряше. Започнах да чукам по - силно. Тогава чух гласа му. 

 - Идвам, идвам. - извика раздразнено. Чух ключалката, а след нея видях дръжката на вратата да се помества. Той отвори полугол с разрошена коса и четка за зъби в устата си. Понечи да затвори вратата, но я спрях с крак. Огледах го от глава до пети, беше толкова секси. В момента само исках да го сграбча и да го изчукам както само аз мога. - Пусни вратата и си върви. - каза и извади четката от устата си. 

 - Или какво? - засмях се.

 - Или ще повикам полиция. Защото ме проследи или пък защото ми досаждаш в момента. Дори не знам що за болен мозък си. - опита се да ме избута от вратата, но безуспешно. - Добре, просиш си го. - той се отдалечи от вратата и взе телефона си. Преди да се обади на ченгетата затворих вратата като отидох до него и взех телефона от ръката му. Хванах ръцете му и го долепих до стената. Той изпусна четката за зъби и ме погледна.

 - Не си мисли че игричките ти ще ми повлияят. Ти ще си мой където и да се скриеш. - целунах врата му, а той започна да се дърпа и да се опитва да ме отблъсне.

 - Остави ме намира, нищожестно. Знаех си че не трябваше да идвам, защо се вързах на долните ти игри отново. Дано ти и баща ти гниете в ада. - викаше и се опитваше да ме отблъсне от себе си. Отдръпнах се от него, а очите му вече бяха пълни със сълзи. Започнах да му го причинявам отново, защо трябва да съм такъв?

 - Съжалявам, Луи аз просто... - отпуснах леко хватката около ръцете му, а той ги отскубна и ме изблъска назад. Побягна навън без дори да се замисли. Къщата беше негова, защо бягаше? Сега къде щеше да отиде? Мамка му.

   Тръгнах след него. Виждах го мъгляво, но не беше толкова далеч от мен. Трябваше ми още малко да го настигна затова ускорих леко..

 Луи

   След случилото се побягнах в неопределена за мен посока. Страха ми отново се появи заради него. Зща ми го причиняваше постоянно? Чух че тръгна след мен. Забързах темпото колкото мога. Краката ми почти изключиха, усещах че щях да падна всеки момент, целия треперех, но трябваше да му избягам, да се скрия. Беше ме страх от него ако ме настигнеше не знаех какво щеше да се случи. Трябваше да изчезна възможно най - бързо. Усетих силните му ръце около кръста си. Край, хвана ме. Започнах да се боря и да викам, но той запуши устата ми. Сълзите отново излязоха наяве заедно с целия страх и омраза.

 - Пусни ме, пусни! - избутах ръката му и започнах да го блъскам.

 - Луи, успокой се моля те. От какво се страхуваш? Няма да те нараня, обещавам. Съжалявам за преди малко. - говореше толкова притеснено.

 - Искаш да знаеш от какво ме е страх? Страх ме е от всичко! - изхлипах и го погледнах. - Страх ме е да помръдна, страх ме е да дишам, страх ме е да те докосвам! - той ме прегърна силно. - И вината е твоя. - казах тихо, отпускайки се в обятията му. - Ти само нараняваш, не те е грижа за мен. Не те е грижа за никой. Ти си един егоист. - яда в мен отново се надигна и го избутах от себе си. - Мразя те не разбираш ли? Мразя и теб, мразя тъпия ти баща и глупавата ми майка. Мразя ви всички! Вие съсипахте живота ми, вие го направихте черен като яма. Защо ви трябваше изобщо да се появявате. - той не ме пускаше, а аз го удрях в гърдите, плачейки. - Мразя ви. - той ме притисна силно, прегръщайки ме и галейки гърба ми.

 - Съжалявам Лу, обещавам че ако ми простиш ще направя всичко, за да си щастлив. Заклевам се. - нежния му глас леко ме успокои, но сълзите все още не спираха да се стичат по лицето ми..

Та така. Надявам се главата да ви е харесала иии очаквам мнението ви в коментарите. Извинявам се за грешките ииии ви благодаря за цялата подкрепа. Знам много несвързано, но трябваше да кажа всичко това. Чаоо!