My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 20

   Плачещи хора облечени в черно бяха наобиколили прясно изкопания гроб. Всеки имаше възможност да види за последен път Луи преди окаляните гробари да го заровят в черната земя. Не исках това да се случва, но нямаше избор. Той сам дочерта съдбата си. 

   Изглеждаше толкова безгрижен и спокоен. Толкова красив в черния костюм който дядо му ни даде, за да го облечем в него. Беше го пазил за сватбата на внука си, но кой да предположи че Лу дори няма да доживее до този ден. 

   Бях клекнал и галех леко лицето му. Ръката ми трепереше, а сълзите не спираха да се стичат от очите ми. Не можех да повярвам че това се случваше, не можех да повярвам че аз бях виновен за това. Пазех го от баща си, а всъщност накрая аз го убих. Аз бях причината за всичко случило се. Не знаех какво щях да правя от тук нататък. Живота ми никога нямаше да бъде същия без него. Сините му красиви очи вече никога нямаше се отворят нито за мен, нито за който и да е било друг.

   Чувах виковете на Джоана зад себе си. Виковете на една опечалена майка, потънала в мъка заради детето си. Изтрих сълзите си поглеждайки леко към нея. Не я бях виждал такава. Беше толкова съсипана и изнемощяла. Непознат за мен мъж я беше хванал за ръка. Стискаше я силно, а самия той не можеше да си поеме въздух. Хлипанията и на двамата се чуваха по - ясно от на другите. Може би това беше истинския му баща. Чух че го пуснали от луднцата, за да може да дойде, но не вярвах че е истина. 

   Обърнах се отново към Луи. Той все така не мърдаше, не казваше нищо, не отваряше очи. Искаше ми се да участвам в някакво шоу. Да се изправи сега и да ми каже че съм се хванал на шегата. Бих се засмял ако това наистина се случеше и нямаше да го пусна повече. Нямаше да го пусна да бъде далеч.

 - Хари, отдръпни се. - чух гласа на дядо му, а ръцете му бяха хванали раменете ми.

 - Не още. - казах тихо, почти без глас. 

 - Няма какво да се направи, Хари. Вече го няма, той няма да се събуди. - гласа му се пречупи, а аз го погледнах. Сълзите се стичаха по лицето му докато гледаше внука си. - Моля те. - погледна ме.

   Изправих се без да кажа нищо. Виждах колко му беше тежко да вижда Луи по този начин. 

   Гробарите започнаха да хвърлят пясък върху него. Отстраних се назад, оглеждайки хората. Не познавах почти никой. Приближих се до Джоана, а мъжа до нея я прегърна.