My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 4

"Life is pain, highness. Anyone who says differently is selling something." - William Goldman

   Свърших в него и се усмихнах. От негова страна чух само изхлипване. Беше спрял да се бори и да вика. Все пак първия му път беше отнет. Дано се беше насладил достатъчно. 

   Свалих го от бюрото си и го развързах. Хванах го и го пуснах пред вратата като го изритах в ребрата.

 - Изчезвай преди да са те видели. - казах през зъби и затворих вратата, погрижвайки се да го ударя силно с нея. Другия път ще е наясно как се говори с един от семейство Стайлс.

ГТНЛ

   Болеше ме. И дори да не мислех за физическата болка която ми причини, аз вътрешно се съсипах. Не мислех че това някога би ми се случило. След удара в ребрата изстенах от болка и се свих. Чувствах се като парцал, който не може да се изправи. Само сълзите ми не спираха да се стичат. Онези глупави сълзи причинени от страх и болка. Толкова горчиви и истински. 

   Изправих се внимателно и се подпрях на стената. Чрез бавна походка и леко накуцване стигнах до крайната цел - стаята си. Влязох и побързах да заключа преди да беше решил че иска още. Легнах плавно на леглото и се свих като се завих през глава. Не знаех какво друго можех да направя. Чувствах се ужасно. Не можех да го опиша. Ужасната болка по гърба и задницата ме убиваха. Да не говоря за вътрешния ми глас който крещеше отчаяно в този момент. Сякаш всичко рухна. Всичко което имах сякаш за една секундичка изчезна. Все още усещах движенето на члена му в мен без никаква милост. Той просто се забавляваше и се смееше докато аз се гърчех от болка под него. Накрая се предадох. Реших че вече няма смисъл. Вече се беше случило онова необратимо нещо наречено "първи път". Беше ме срам дори от себе си. Не исках да се поглеждам в огледалото. Живота ми приключи...

   След известно време чух хлопане по вратата. Подскочих и се свих още повече без дори да кажа и дума на този който чука. Беше ме страх да не би да беше той. Да не би да искаше още. Не можех да го преживея още един път за деня. 

   Чух отварянето на вратата и тогава бях почти напълно сигурен че не бях заключил, но за бога това беше първото нещо което направих когато влязох. Как така вратата се отвори? Дали не си въобразявах? Не исках да поглеждам, дано се заравнявах с дюшека, за да може да не ме притеснява. Който и да беше.