Като се събудих реших да направя закуска за всички. Джимин още ме прегръщаше. Опитах се да стана но той не ме пускаше. След известно време някак си се отървах от него. Слязох в кухнята и започнах да приготвям палачинки. Готвех и слушах музика. Изобщо не ми пукаше за нищо чувствах се страхотно. Бях по прашки и една дълга тениска на Джимин която успяваше да прикрие дупето ми. Вече бях готова с палачинките и реших да направя плодова салата за себе си и мъфини за другите.
Вече закуската беше готова и сервирах. Докато ровех в долният шкаф за да намеря шибаните салфетни някой ме прегърна. Изплаших се и се обърнах но когато видях Джимин се успокоих.
Джимин: Изплаши ли се бебчо?
Аз: И още как.
Джимин: Спокойно сладурче никой няма и да те докосне. Само моя си.
Аз: Знам флъфи. - тогава се засмях а Джимин ме вдигна и завъртя.Започнаха да слизат момчетата и да се хранят. Първо слязоха Мони и Куки след това Хоби и Шуга а след тях Те и момичетата а Джин беше последен.
Джин: Кой направи закуската?
Аз: Аз разбира се.
Джин: Оф така ли значи няма да ям - направи физиономия все едно е угносен и тръгна да се връща в стаята си.
Аз: Опаа - беше ми станало много гадно все пак бях пред цикъл.
Джин: Шегувам се миличка спокойно сигурен съм че е много вкусно - дойде до мен и ме гушна.
Ви: Да много и то - погледнах и видях пълната уста на Ви и на всичко отгоре беше награбил салатата ми.
Аз: Салатата ми бе извънземно такова - започнах да го гоня и така 10 мин докато не се уморихме. Пляснахме се на дивана и се засмяхме.
Ви: Ти си луда.
Аз: Ами като ми ядеш салатата.
Ви: Но беше вкусно - засмя се и започна да ме ръчка.
Аз: Няма да ти простя ако не ми направиш нова.
Ви: Няма.
Аз: Хуу - скръстих ръцете си и се загледах напред а Ви не спираше да ме ръчка.
Ви: Добре де ще ти направя цупло
Аз: Хайде - подскочих и тръгнахме към кухнята.
Джимин: Наиграха ли се бебетата?
Аз: И още как - казах и се усмихнах сладко.
Мони: Хайде да влезем в басеина.
Хоби,Джимин,Куки: Да хайдее - започнаха да се радват. - Да вървим хайде Криси. Ви хайде.
Ви: Вие отивайте аз трябва да правя плодова салата на принцесата.
Аз: По бързо - бях скръстила ръцете си и се усмихвах глупаво. Точно като 5 годишните.
Джимин: Ах сладурче добре като сте готови обличайте банските и елате - каза Джимин и ме целуна по нослето. След това излезе.Аз: Хайде Ви по бързо гладна съм.
Ви: Мога да ти дам нещо. - каза и лека перверзна усмивка се появи на лицето му.
Аз: Оппа! - викнах и започнах да се смея.
Ви: Говоря за чипс глупаче. Много си перверзна.
Аз: Не съм.
Ви: От личен опит знам че си.
Аз: Оппа стигаа - бях започнала да се смея много силно.
YOU ARE READING
Bad boy || Jimin
FanfictionКазвам се Кристина. Момиче на 17 години най-обикновенно като другите, но живота ми се преобръща след като заминавам за Сеул. Той беше ужасен. Парк Джимин мразя те.