All I want (Book 3)

Глава 7

Явно всички се бяха изморили да тичат, да се крият, да се целят, да се пазят и да търсят оръжия защото всичко изведнъж утихна. С Хари се облегнахме на фотьойла.
Аз: Добър отбор сме.
Той: Така е.
Дадохме си пет.
Найл: Всички ли са живи?
Ние: Да.
Найл: Супер. Защото ще трябва да чистим.
Всички се надигнахме и въздишахме. Но както казах аз няма да чистя. Станах и изтупах храната от себе си. Няколко души бяха направили същото. Лоти ме погледна.
Аз: Лоти нали знаеш колко много те обичам?
Усмихнах се чаровно. То след урагана който й метнах отгоре не знам какво ще ми се случи.
Тя: Я ми ела!
Започнахме да се гоним а аз пищях. Препънах се няколко пъти но не паднах. Стигнах Луи и застанах зад него.
Аз: Луи спаси ме!
Той: Момичета спокойно.
Хвана и двете ни за раменете. Лоти ме погледна злобно но не се сдържахме и двете избухнахме в смях. Луи ни последва.
Лиам: Хей ще е добре да ни помогнете.
Лоти: Съжалявам аз имам час за маникюр а Луи трябва да плати и да седи с мен за да не съм сама.
Майк: Аз и Крис имаме резервация за един ресторант.
Аз: А аз имам среща с Кам.....
Това беше първото което ми хрумна. Четиримата се усмихнахме и излязохме тичешком.
Люк: Предатели!
После всеки си пое в неговата посока. Извадих телефона от джоба си (джобът има цип) и проверих дали е добре. Всичко си беше ок. Тръгнах да набирам Кам но се сетих нещо. Та аз съм по пижама....... Сериозно ли никой не забеляза. Мисли Джес мисли. Не мога да се кача в стаята си първо защото ще ме чуят второ защото е високо и няма как да се набера. Опитвала съм го и не завърши добре....... Сетих се. Къщичката на дървото в задния двор. Не знаехте че имаме? Направихме я някъде когато бях трети клас. Нашите не знаеха за нея. Понякога се измъкваме там когато сме наказани. Бяхме си направили пролука зад едни храсти. Дано не се е запушила въпреки мрежата която сложихме. Изобретателно а?
Отидох в задния двор. Трябваше ми малко време да се сетя къде е пролуката. Ето я. Имаше малко трева в повече но това не ми пречеше. Прекосих я вече бях на широко. Ето я и къщичката. Качих се по стълбата внимателно и вече бях вътре. Сега къде бяха дрехите? Започнах да тършувам и ги намерих. Грабнах първите мои дрехи които видях. Някаква блуза на Мики Маус и обикновени дънки. Сложих един потник под блузата защото бях без сутиен а не съм си вкъщи и да...... Няма да спя със сутиен я 😂. Твърде много информация? Добре стига с дрехите. Добре че обувките си бях обула защото тези тук можеше и да ми убиват. Само дето храна и напитки няма в тая къщичка 😂😂. Сресах косата си с пръсти колкото да не е много щръкнала. Излезнах обратно по пролуката и тичешком се отдалечих от къщата. Слагах си телефона в джоба но усетих че нещо мърда. Първо щях да се паникьосам но видях че това е гущерче. Опитах се да го изкарам но той се съпротивляваше. Оставих го и реших да звънна на някой.

*Днес съм изключително отчаяна 😂😂. Има ли някой който има желание да прочете новия ми текстинг😇. (Не не си прося четения😂😂)*