~•~21.10.2014г.~•~
-Джаксън, това е напълно излишно, хайде да си тръгваме! - Марк седеше на болничното легло в кабинета на лекаря, когото чакаха вече 8 минути, правейки намръщена физиономия докато стискаше едната ръка на Джаксън със своите.
-Марк... - повдигна вежди Джаксън със сериозен тон и се наведе към приятеля си, за да застане на един дъх разстояние от него. - Имаш бучка. - момчето докосна отстрани на корема му с показалец, не отделяйки поглед от дълбоките очи на Марк, а той само въздъхна и преплете пръстите си с тези на ръката, която държеше.
-Не мисля, че е нещо особено. - измърмори русокоското, карайки Джаксън да си поеме дълбоко въздух и да го издиша бавно.
Брюнетът сложи свободната си ръка върху бузата на Марк, погалвайки я с едва забележима усмивка.
-Марк, всичко ще е наред. Спокойно. - по-голямото момче целуна устните на приятеля си, на чието лице веднага светна усмивка.
Джаксън се отдели от Марк, когато чу вратата да се отваря, но не пусна ръката с преплетените им пръсти. Очакваха някой възрастен лекар, който да прегледа Марк и да им каже каква беше въпросната издутина, появила се на тялото му. Противо на очакванията им обаче, в стаята влезе млада докторка. Жената се усмихна топло на двете момчета, които я гледаха шокирано.
-Добър ден. - поздрави тя, а Джаксън повдигна вежди, слагайки свободната си ръка в джоба си.
-Нямате ли доктори? - зададе неправилно въпроса си Джаксън, което разсмя жената.
-Имам лиценз. - успокои го младата корейка, без да издава, че всъщност се бе засегнала от чутото.
Жената седна на въртящия се стол зад бялото бюро, слагайки ръце пред себе си и преплете пръстите им в очакване.
YOU ARE READING
Lost Personality |『MARKSON』[КФФ2017]
Fanfiction-Всеки ден светът му се сриваше до основи, а аз се борех със страха да не го загубя. Бях готов да помогна, но вече беше прекалено късно. -Било е късно? -Да... На практика вече и аз бях мъртъв. ~•~ Където Марк е починал от рак, а това е убило личност...