Lost Personality |『MARKSON』[КФФ2017]

†05/10†

~•~†26.05.2017†~•~

Джаксън стискаше силно черния маркер и гледаше право към олющената бяла стена. Тактуваше си нервно с нокът по пластмасата и прати бърз поглед към психиатъра си.

-Сигурен ли си, че е позволено? - не го интересуваше особено, но не беше сигурен, че го искаше.

-Не е, но и без това е за пребоядисване. - сви рамене Джебум. - Нали ти ме попита дали можеш да пишеш по стените. Давай сега.

Брюнетът преглътна тежко и погледна в тавана. Затвори очи за момент, докато спомените нахлуваха в главата му.

Нарушаваше единствения принцип, който си бе наложил, а именно - “никога не позволявай на личността ти да се върне”.

Отвори очи и махна капачката на маркера, приближавайки се до стената.

“Не си сам, Джаксън! Винаги ще съм около теб, дори след като тъпия тумор ми изяде бъбрека.”

Момчето преглътна тежко и отстъпи няколко крачки настрани.

“Няма да сваля пръстена, напомня ми за любовта ти, а тя е по-голяма от страха ми от смъртта.”

Кафявокоското клюмна глава и прехапа устни, прикривайки избилата усмивка.

Поместваше шкафове, катереше се по и без това малкото мебели. Обсипваше стените с надписи, а Джебум наблюдаваше с възхищение. Неизмерно възхищение, отправено към любовта на един на пръв поглед луд човек и мъртвеца, бродещ в главата му.

“Гледай в земята когато започна да ти липсвам. Не вярвам в ад и рай. Под земята обаче искам или не – ще отида.”

“Този влюбен поглед, който се появява, когато ме погледнеш... Не го губи. Красив е.”

“Всички умираме рано или късно. По-лесно е да е рано. За това аз съм с привилегии.”