~•~†27.06.2017†~•~
-Какво ако умра? - Марк прошепна и се спря на място, стискайки ръката на приятеля си.
Гледаше празно с леко разтворени устни право в една напълно случайна точка пред него.
-Марк, моля те, престани вече! - недоволстваше Джаксън и го придърпа към себе си, стискайки го в силна прегръдка.
Усещаше ребрата на значително отслабналото му тяло да се притискат към гърдите му и предположи, че идеята приятелят му да усеща кокалите му не се харесваше на Марк. Отпусна съвсем малко захвата и положи глава на рамото му, галейки с горещата си длан гърба му през карираната риза.
-Не, наистина... - продължи Марк сериозно. - Преминал е във втори стадий без дори да го усетя. Какво ще стане ако лекарствата и всички други глупави методи, с които се опитват да махнат тумора от единия ми останал бъбрек не проработят?
-От какво те е страх? - Джаксън прокара пръстите си през гъстата му русолява коса и погали с тях скалпа му.
Марк обожаваше, когато Джаксън правеше това. Действаше му толкова успокояващо, сякаш го пренасяше в друг свят.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Lost Personality |『MARKSON』[КФФ2017]
Fanfic-Всеки ден светът му се сриваше до основи, а аз се борех със страха да не го загубя. Бях готов да помогна, но вече беше прекалено късно. -Било е късно? -Да... На практика вече и аз бях мъртъв. ~•~ Където Марк е починал от рак, а това е убило личност...