Lost Personality |『MARKSON』[КФФ2017]

†Epilogue†

01.11.2017г.

В кварталното кафене бе напълно празно, което бе крайно типично за една петъчна сутрин в заведение в покрайнините на Сеул. Почасовата, около седемнадесет годишна работничка усърдно бършеше масите за вече трети път, просто за да не изглежда все едно не върши работа. На столчето зад касата единствено седеше млад мъж, подпрял глава на дланта си, докато с другата ръка стискаше чашата с кафе, четейки новия брой на вестника. Очите му бяха притворени заради ранният час, в който се бе наложило да се събуди, но въпреки сънеността си, имаше хъс за работа, което бе необичайно за него. Или пък за когото и да било в петък.

-Достатъчно, Хьолин, престараваш се. - измърмори все така сънено касиерът, като устните му се разтвориха и от тях се отдели глуха прозявка, последвана от отегчена въздишка.

Момичето остави парцала и препарата, обръщайки се към момчето зад касата, разкривайки му сияйната си усмивка, горяща от ентусиазъм.

-Просто искам всичко да е перфектно, шефе. - осведоми момичето и бързо грабна парцала и препарата, понасяйки ги към малкия килер в стаичката на персонала.

-Разбрали сме се да не ми викаш така. - изнедоволства младежът и изправи гърба си, от което се чу как кокалите му изпукаха. - И ако половината от прешлените ми не бяха надали стон на износеност, щях да ти кажа, че се чувствам стар така, но след това е някак неуместно...

Момичето се засмя на коментара на работодателя си и се върна, сядайки на високия, въртящ се стол пред бара.

Настъпи кратка тишина, в която заведението се огласяваше единствено от тихата джаз музика, пусната от малкото радио върху една от секциите. Момчето прелисти страницата на вестника и отпи голяма глътка от кафето си. Тази сутрин се очертаваше да е дълга.

Прекъсвайки блаженната тишина, настъпила в малкото кафене, входната врата иззвъня при отварянето, привличайки вниманието и на двамата работещи. Касиерът остави чашата си с кафе върху вестника и надигна поглед над очилата си, за да види кой бе клиентът. На лицата и на двамата приплъзнаха широки усмивки, клиентът приближавайки се.

-Добро утро. - поздрави новодошлият и развърза шала си, разкопчавайки палтото заради учудващо високата, за разлика от тази навън, температура в кафенето.