*(в italic са спомените на Джаксън)
~•~†23.02.2017г.†~•~
Джаксън лежеше на земята, вдигнал краката си облегнати на бялата стена. Клатушкаше леко стъпалата си в такт с мелодията, която винаги имаше в главата си. Отвреме навреме хвърляше по един поглед, изпълнен с погнуса към вечерята си, сложена в метална чиния на шкафчето до него.
Не беше чак толкова неприятно в психиатрията. Но скуката и болките по гърба заради катинарите по осмирителната риза бяха нещото, което, по ирония на съдбата, те караше просто да полудееш.
На Джаксън не му оставаше друго освен да стои съвсем сам със спомените и мислите си, които на този етап бяха в невероятно изобилие.
Брюнетът свали единия си крак от стената и подпря глезена му на коляното на другия. Опита да почеша носа си с коляното му, но то тромаво се удряше между веждите, което го отчая напълно, карайки го да въздъхне.
Дори опит да си почеша носа не може да направи човек тук без да го нападнат дълбоки мисли, разсъждения и спомени, вече ставаше дразнещо.
-Джаксън... - прошепна дребното слабо момче, докосвайки лицето на Джаксън съвсем леко в опит да го събуди.
-Яяягх! - Джаксън сви вежди недоволно и разтресе глава. - Разкарай се от главата ми, Марк... Най-малко за теб искам да мисля в момента, боли ме гърба, носа ме сърби, само ти ми липсваш...
Момчето усмисли думите си след като вече бяха изказани.
Липсваш...
Джаксън отвори очите си веднага. Зениците му се разшириха, а тялото му потрепна от паника. Успокоение го обвзе веднага щом съзря Марк пред себе си. Хвана здраво ръката му в шепите си и разпръсна тръпки по цялото тяло на приятеля си с едно просто докосване на устните си до дланта му.
-Стига де... - гласа на Джаксън излезе с идея по-мек и треперещ. Не обичаше когато това ставаше.
-Извинявай, че те събудих... - прошепна по-малкият, а брюнетът поклати глава, за да му покаже, че не беше голяма работа. Винаги правеше така. Харесваше му Марк да го буди. Тъй като не знаеше дали ако сам се събудеше Марк също щеше да успее да го направи.
YOU ARE READING
Lost Personality |『MARKSON』[КФФ2017]
Fanfiction-Всеки ден светът му се сриваше до основи, а аз се борех със страха да не го загубя. Бях готов да помогна, но вече беше прекалено късно. -Било е късно? -Да... На практика вече и аз бях мъртъв. ~•~ Където Марк е починал от рак, а това е убило личност...