,, Дори да не ме помниш,аз те помня. Ти беше тази, която плени сърцето ми".
,,Ти беше всичко за мен,докато не видях истината с очите си!"
,,Аз те загубих,знам,но сгреших. Ще се боря за теб колкото е нужно! Сгреших и сърцето ми се къса!"
,,Ти направи...
Събудих се в същата бяла стая. До мен бяха всички- Матиас,Вал,Майк, Канде, мама и татко. Ти си шушукаха нещо за мен. Притворих очите си и започнах да ги слушам. В:-Какво стана? Мама:-Докторът каза,че е припаднала. Майк:-От какво? Т:-От преумора. Трябва да започне веднага да си храни,да пие течности или ще е все така, на легло. К:-Ще отида да ѝ взема нещо като си събуди да хапне!-и излезе. Мама:-Толкова ме е страх и за двамата!-мама започна да плаче,а татко я прегърна. Т:-Всичко ще е наред!-тогава се приближиха към мен. Мама:-Миличката ми тя! Т:-Съдехме я и нея и Руджеро за това,че те просто се обичат!-и той се натъжи. М:-Тя бяха като....-тогава татко я прекъсна инстинктивно,но не разбрах защо???може би имат тайна????? Матиас:-Вижте, събужда се!-май си бях отворила доста повече очите. Тогава Канде влезе в стаята с табла с кифличка и мляко. Аз:-Какво е станало?-обърнах се към Ру,още спеше и една сълза се стече по бузата ми.-Какво е станало с Ру??? М:-Не плачи!-и я избърза. К:-Ето,хапни си. В:-Да,трябва ти енергия!-и ми го набутаха в устата. Аз:-Не искам! Искам Ру!!!! Обичам го с цялото си сърце!Той е мъжът на живота ми!Искам да стане,да се събуди,да ме прегърне!Искам го!!!Не искам да ям,когато той е зле!Не искам да живея,ако той не живее с мен! Обичам го и това е всичко!Ще го обичам каквото и да стане!-без да се осъзная вече бях почнала да го крещя. Изведнъж ръката на Ру потрепна. Т:-Докторе, докторе!-той влезе и започна да го преглежда. Мама:-Какво стана???-той спря и се обърна към нас. Аз:-Той се е събудил!-започнах да скачам от радост,въпреки,че още не бе отворил очите си. Д:-Не бързайте толкова!Излесте за малко отвън,моля!-Ние излязохме, това което каза сякаш беше доста странно. След малко се появи и нямаше усмивка на лицето. М:-Докторе, какво стана? В:-Събудил се е ,нали?! Аз:-Естествено,че да. Нали ръката му потрепна.-докторът ме погледна сякаш това,което казах не бе така. Д:-Ами всъщност.........
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Знам,че чакате момента,в който ще се събуди,но той ще е скоро. Повярвайте... Така се в следващата глава😋
Това е новата част. Дано да ви е харесало. Чакам мнение от един много важен за мен човек adi_tz л и звездички. 💙💙💙💙💙
