Lost in life 2

Part9 ,,Липсваше ми това"

Момичето до него ми подаде ръка:
?:-Аз съм Джесика. Джесика Бернаскони. Приятно ми е!Брат ми е разказвал много за теб!-не знаех какво да кажа, само Матиас ме дръпна настрани.
Матиас:-Знаеш,че не е нужно да му вярваш,нали?-аз му кимнах и се върнахме до тях.
Аз:-Значи ти си Джесика. И на мен ми е приятно!
А:-Сега вярваш ли ми?
Аз:-Да кажем да!Сега ние с Матиас ще си тръгваме!Чао.
Матиас:-Чао!
А:-Чао!
Д:-Чао!-отдалечехме се и тръгнахме към къщата.

Матиас:-Какво стана? Наистина ли му вярваш?
Аз:-Спокойно, всичко е наред!
Матиас:-Как наред?!Идва тук след година и си мисли,че чрез една лъжа ще оправи и други ли?-беше доста ядосан.
Аз:-Знам, но ....просто му вярвам.
Матиас:- Сериозно ли?Защо го правиш отново Канде?Не си го причинявайки отново!
Аз:-Знам какво правя Мат, знам!-вече бяхме пред къщата и влязохме.

##От името на Карол##
След като си ,, поиграхме" в морето излязохме и се запътихме към хавлиите.
Р:-Утре пак ще дойдем!-взе хавлията ми и ми я подаде.
Аз:-Съгласна, непременно!
Р:-Вече е следобяд, по-добре да се прибираме.
Аз:-Мхм.-събрахме си нещата и тръгнахме към колата.
Р:-Довечера ще излезем!
Аз:-Така ли?-учудих се.
Р:-Иска ми се да правим нещо заедно, все пак ме нямаше толкова много време.
Аз:-Да,прав си.-сведох глава надолу.
Р:-Какво има?-погали с пръст нослето ми.
Аз:-Не, нищо. -той продължи и скоро бяхме пред вкъщи.

Отворихме вратата и влязохме. Нямаше никой в хола, нито в кухнята.

Р:-Сигурно спят.-хвана ме за ръката и отидохме в кухнята.-Какво ти се яде?
Аз:-Пииицццаааа!!!!
Р:-Съгласен!-взе тесто и започнахме да готвим.
Аз:-Знаеш ли как се прави?
Р:-Ти сериозно ли?Може да съм загубил част от знанията си, но чак пък толкова!!!-засмях се и започна да меси.
Аз:-Да, сър, готвач!-засмях се на казаното, както и той.
Р:-Искаш ли пеперони?
Аз:-Че как пица без пеперони.
Р:-Ето така!-взе ме на ръце, занесе ме до дивана и ме пусна.

Надвеси се над мен и погледите ни се срещнаха.
Р:-Липсваше ми това.
Аз:-Кое?-той се приближи и сляхме устни в една невероятна целувка.
Р:-Устните ти.-аз се изчервих,а той се засмя.-Обичам, когато правиш така.
Аз:-Което значи, че ме обичаш?-засмях се.
Р:-Как може да те обичам такова сладко същество като теб!-целуна ме отново и изведнъж Вал слезе с бебето.

В:-Предупреждавай те!-закри очите на Анджи, а ние се засмяхме.
Аз:-Не, нищо не е станало.
В:-Не на мен тия!Какво правите тук?
Аз:-Живеем.
Р:-И правим пица.
В:-Добре, а аз ще отида до магазина за памперси.
Аз:-Аз ще отида.
В:-Кар, не е нужно.
Аз:-Спокойно, аз искам.
В:-Добре.-обясни ми какви памперси да взема и излязох.

Движех се по тротоарите на града. Всичко беше толкова безлюдно,поради това,че е обяд и почти всички хора спят.
Аз:-А,ето го и магазина!-казах си и влязох вътре.
Отидох на рафта за памперси и взех една шарени.
Отидох на касата и жената ме погледна странно.
Ж:-За някой от семейството ви ли са?
Аз:-Не, госпожо.
Ж:-Значи е за детето ви.
Аз:-Мне.
Ж:-Ами тогава?
Аз:-За приятелка.
Ж:-Оу, така може. Доста сте млада за деца.
Аз:-Благодаря!-платих и излязох.

Минах по същия път и след десет минути вече бях пред нас. Влязох в хола и веднага усетих миризмата на пицата. Оставих памперсите на масата и изтичах в кухнята.
Аз:-Много бързо я направи!
Р:-Аз съм експерт!
Аз:-Да видим дали е вкусна.-седнах и отхапах малко от едното парче.-Ммммм, не ми харесва!
Р:-Какво?
Аз:-Шегувам се, много е хубава!-той направи странно изражение.
Р:-Не го прави отново!
Аз:-Разбира се.-усмихнах се и той започна да ме гъделичка.-Спри!!!
Р:-По някакъв начин трябваше да иска го върна!-засмя се и продължихме да ядем.-Имам изненада за теб!
Аз:-Каква е?
Р:-Ела!-хвана ме за ръката и излязохме навън в градината.

Там имаше много цветя. На една бележка пишеше:
,,Ще ме направиш ли така щастлив ...................

📝📝📝
Здравейте хора.
Ето ме и с новата глава.
Знам, че не пусках скоро, но просто не се сещах и нямах много време. Дано да ви е харесало!!!
Обещавам,че ще пусна в петък 😋
Моля за коментари и звездички
❤❤❤❤❤❤😝😂😝❤❤❤❤❤❤