Lost in life 2

Part14 Къде сме, Ру?

Тя припадна....
Д:-Ванеса, Нееее!-взе я на ръце и бързо всички излязоха.
Р:-Карол,качвай се. Отиваме в болницата.
Д:-Някой няма да идва!Тя е мое гадже. Оставете ни най-накрая!-качи я в колата и потегли.
Р:-А ние, татко?
Т:-След тях!-качихме се в колите и потеглихме сред тях.
Р:-Карол, добре ли си?-прегърна ме и ме целуна по челото.
Аз:-Всичко е наред,Ру. Те се обичат!
Т:-Не е вярно. Той я кара!Няма да му позволя да му се размине този път!
Аз:-Татко, повярвай ми, моля те!-той не ме чу,а настъпи газта...

##В болницата##
Вече бяхме в болницата и чакахме пред вратата. Лекарят от десет минути беше вътре с нея,а ние отвън.
Лекар:-Може ли Джаксън да дойде в стаята за малко?-Джак се съгласи и влязоха.

Ние просто наблюдавахме отстрани. Той седна до нея и хвана ръката ѝ. Тя бе отворила очи и си говореха нещо. Докторът записваше нещо и скоро излезе през нас.

Т:-Как е тя?
Р:-Докторе, добре ли е?
Докторът:-Да, тя и бебето са добре. -Татко и Ру се очудиха, а аз го учаквах.
Т:-Да не е бременна?
Докторът:-Да, дъщеря ви очаква бебе, но още не сее знае пола.-докторът се отдалечи от нас,а татко седна на стола,защото не можеше да си поеме дъх.
Р:-Как така е бременна?!-ядоса се.
Аз:-Ру, те се обичат!
Т:-Не може,Карол,не може. Той я отвлече и застраши живота ѝ!-татко ми се ядоса.
Аз:-Не той, а баща му. Джаксън не и е направил нищо друго, освен да я обича!
Р:-Също ѝ е надул корема!-Ру също  почервеня от ярост.
Аз:-Те просто се обичат!Влюбени са!Няма да успеете да ги разделите!
Т:-Ще видим това!-татко стана и влезе в стаята.-Ванеса,искам още сега Джаксън да се разкара оттук и повече да не се виждате!-обърна се към Джак.
В:-Не татко!-говорише едвам-едвам-Обичам го!
Т:-Джаксън, вън!
Джак:-Няма!Аз държа много на дъщеря ти!До сега не съм ѝ навредил и няма да го направя!-Джак му се опълчи.
Т:-Вън ти казах, момченце!
Аз:-Татко, аз ще остана с тях!-застанах до Джак, за да го подкрепя, защото вярвам на любовта им.
Р:-Карол, върни се!-той ме дръпна за ръката.
Аз:-Руджеро, не разбираш ли?!Ето тук идват наяве и приказките за невъзможната любов, която винаги печели!
Т:-Спри с тези глупости, дъще!Още сега се прибираме с Ванеса!
В:-Татко, не мога.
Джак:-Трябва ѝ време да се възстанови.
Т:-Добре тогава, ти се махаш!-посочи Джак.
Джак:-До сега съм те уважавал,но вече не!
В:-Джак, скъпи,моля те, не се карайте!-той я целуна и излезе.
Т:-Ванеса, какво ти е сторил този?
В:-Нищо, татко. Обичам го!
Т:-Скоро ще разбереш,че това е една лъжа!-хвана ръката ѝ.
Аз:-Татко, просто повярвай.-татко не каза нищо,а просто гледаше Ванеса.
Р:-Ванеса, кога ще те изпишат?
В:-Утре, докторът каза,че трябва да си почина.
Т:-Вие вървете. Аз ще остана при дъщеря си.
Аз:-Чао. И се оправи бързо, како!-прегърнах я.
Р:-Ако има нещо звънете!-излязохме от болницата и се качихме в колата.

Аз:-Той наистина я обича,Ру!
Р:-Карол, спри се, де. Може да е вярно, но може и да не е.
Аз:-Вярно е!-той се засмя.
Р:-Май много ти знае малката устичка!-спрях на светофара, протегна се и ме целуна.

Задълбочихме се толкова в целувката, че скоро колите отзад му бибиткаха да потегли. Ру се осъзна и тръгна. Карахме по улицата за вкъщи,но изведнъж Ру зави нагоре и се отдалечихме от къщата ни.

Аз:-Къде отиваме,Ру?-той ме погледна и се усмихна.
Ру:-Изненада!-той продължи и скоро спряхме.
Аз:-Не мога да повярвам,че сме тук!-..................

📝📝📝
  Ето я и новата глава.
      Дано да ви е харесала😋
           Please vote and comment❤❤❤