Ру:-Хайде да спим!-легна на леглото и се зави с чаршафа.
Аз направих същото. Обърнах се на другата страна, а той ме прегърна и усещах тялото му адски близо до моето.
Ру:-Лека нощ, слънчо!-надигна се и нежно ме целуна.
Аз:-И на теб, пухчо!-затворих очи и се унесох.
##На сутринта##От името на Руджеро##
Събудих се до моята красавица. Тя спеше сладко и лицето ѝ бе близо до моето. Обичам да я гледам как спи- винаги изглежда толкова нежна.....красива...... неповторима. Стана ми гадно за вчера. За ключа. Тя ме попита къде е, но честно казано и аз не знам. Но това, което помня е,че там бях сложил теста за бременност, след като се върнах в Буенос Айрес. Обаче изгубих ключа, след всичко случило се. Тя леко помръдна и се обърна на другата страна. Аз продължавах да мисля за онази нощ с Валентина. Та аз дори не помня как можах да изневеря на Карол....както каза Вале- ,,бяхме пияни"
~Ретроспекция:От името на Руджеро~
Свърши срещата и се върнах в хотела. Вал ми писа,че ще ме чака в ресторанта. Вече съм там. А,да видях я. Беше с дълга розова рокля. Отидох на масата при нея.
В:-Как мина срещата?
Аз:-Перфектно!
В:-Радвам се!Искаш ли вино?
Аз:-Да не се напием и да направим някоя глупост?-казах го шегувито, а тя ми сипа.
Ядохме калмари...с една дума риба. Изпихме бутилката и се качихме в стаята.
В:-Искаш ли да си лягаме?- и ми развърза вратовръзката.
Аз:-Какво ти става, явно не ти понася алкохола?
В:-Щом съм с теб всичко ми понася!-бутна ме на леглото и ме целуна.
##На сутринта##
Събудих се в спалнята до Вал. О,не... бях само по боксерки.
Станах леко от леглото и се облякох. Отидох на масата в ,,хола" и се съсредоточим върху доклада. Всъщност не спирах да мисля,дали снощи е станало нещо с нас. Спомням си само как ме целуна нищо повече.
~Край на ретроспекцията~
И това беше накратко. Помня,че след като се събуди ми каза, че съжалява за случилото се, тоест били сме пияни и сме се отдали на несъществуващи чувства. Същност тя тогава още изпитваше нещо към мен.... В същия ден се появи и Карол. Бях взех теста за Валентина и ѝ го дадох. Може би не помня останалата част, заради катастрофата, но накрая ,когато се прибрах го оставих точно в това шкафче. Карол ми каза,че когато е започнал ремонтът на къщата е казала на татко да ни оставят стаята, както преди, за да може да ни навява спомени и по-бързо да възвърне моите..... Така и не видях дали теста е отрицателен или положитен.... Ще направя всичко възможно,за да намеря този ключ и със сигурност той е тук в стаята. Карол се събуди и се усмихна.
Кар:-Добро утро!
Аз:-Хей...ангелчето ми се събуди!-хвана ръката ѝ-Ще ти донеса закуска.
Станах и се облякох. След което отидох в кухнята. Ванеса ядеше ябълка.
Аз:-Как е бебето?
Ван:-За сега още не ме притеснява толкова. Още не си личи.-засмя се,както и аз.- Закуската на Карол ли правиш?
Аз:-Дам, както когато беше малка. Винаги ти правих прясно изцеден сок от портокал.-усмихнахме се и се заех с пържените филийки.
Щом всичко бе готово, взех салфетки и сложих всичко в една табла. Занесох ги на Карол. Отворих вратата и тя още се излежаваше. Щом ме видя ми направи място до леглото и ѝ сервирах закуската.
Кар:-Колко вкусно изглежда!-взе филийката и отхапа малко.-И на вкус не е зле!-засмя се.
Вратата се отвори и влезе Канде.
Канде:-Карол, откога те чакам? Хайде!
Кар:-За какво говори?-беше учудена.
Канде:-Вчера ми обеща да отидем ДНЕС преди обяд в мола. Мисля,че сега е невероятно време и още е преди обяд!-аз се засмях.
Кар:-Не ми се излиза!-замрънка като бебе, а аз се сетих,че ако тя излезе ще мога да претърсят стаята изцяло.
Аз:-Карол, хайде излез с нея. Тази седмица само лоши неща не се случват. Нека си починете малко.
Канде:-Да, Руджеро е прав!
Кар:-Добре, след малко съм готова.-Канде излезе, а Кар стана и отиде в банята.
##От името на Карол##
Влязох в банята и си измих лицето. Взех бърз душ и се облякох с къси панталонки и риза с къс ръкав. Сложих любимите си платформи и бях готова.
Аз:-Ру,скъпи, какво ще правиш толкова време?
Ру:-Ще си подремна!-легна на леглото-Ще ми липсваш!
Аз:-И ти на мен!-отидох до него и го целунах.-Само за около два, три часа!Чао!
Ру:-Чао!
Канде ме чакаше и тръгнахме.
##От името на Руджеро##
Карол излезе, а аз се заех с търсеното.
~След два часа~
Претърсих навсякъде, но никъде не намерих ключа. Карол се върна и остави ключовете си на шкафчето. Сетих се,че не съм претърсил зад шкафа.
Карол:-Ще отида да приготвя обяда.- излезе от стаята.
Дръпнах шкафчето, като събориха ключовете ѝ. Вгледах се в тях и......
📝📝📝
Ето че с новата глава🔥
Дано да ви е харесала и да ви е припомнила за това между Валентина и Руджеро ❤
ESTÁS LEYENDO
Lost in life 2
Romance,, Дори да не ме помниш,аз те помня. Ти беше тази, която плени сърцето ми". ,,Ти беше всичко за мен,докато не видях истината с очите си!" ,,Аз те загубих,знам,но сгреших. Ще се боря за теб колкото е нужно! Сгреших и сърцето ми се къса!" ,,Ти направи...
