Part3 Буден е,но...

405 38 9
                                    

Д:-Не е така. Случва се когато човек е в кома. Той наистина е мръднал пръста си,но това е нещо като инстинкт. Много съжалявам,но не е буден.-излезе и аз отново започнах да плача,както и мама,Канде и Вал.
М:-Спокойно мила,ще се събуди!-и седна на леглото до мен.
Аз:-Кога мамо,кога???-сълзите се стичаха от очите ми като водопади.

##След седмица##От името на Карол##
Вече измина още ден седмица. Днес е последният ден,в който или той ще се събуди или ще умре. Днес ще спират машината,която го държи жив. Днес ще е деня,в който или ще умре или ще живее. Днес следобед всичко ще се реши веднъж завинаги.
Аз съм в болницата,както обикновено. Мама и татко ще дойдат наобяд. След това като минат още два часа и ще подпишат документите и ще спрат машината. Искаше ми се да не я спират,но докторът каза,че тя вече не може да го държи жив. От това ми стана толкова гадно. Днес Вал и Майк ще доведат детето си. Така се може и да е на Ру,но това не ме интересува. Ще я питам,но няма да е скоро. За мен най-важното е да се събуди моята единствена любов.

##От името на Канде#
Мина седмица откакто Матиас ме целуна,сега се чувствам много странно. Мисля,че изпитвам нещо към него,но не съм сигурна. Когато ме целуна се почувствах така сякаш съм чакала този микс от векове наред.

##От името на Валентина##
Днес ще заведем Анджи при Ру и Карол. Те не са я виждали. Откакто Ру е в кома Карол не се е срещала с никой. По цели нощи е в болница.
Взех малката си красавица и я облякох с това:

Взех малката си красавица и я облякох с това:

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

А аз си сложих това:

Аз:-Майк,готов ли си?М:-Да, облече ли Анджи?Аз:-Разбира се!-той я взе на ръце и се качихме в колата

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.


Аз:-Майк,готов ли си?
М:-Да, облече ли Анджи?
Аз:-Разбира се!-той я взе на ръце и се качихме в колата.

##В болницата##
Вал и Майк дойдоха.
Аз::-Ай,колко е сладка малката!!!-Аз я хванах на ръце и я прегърнах.
М:-Има ли някаква промяна?
Аз:-Не,днес е денят.
В:-Кога ще я спрат?
Аз:-Ами след час,два. Като дойдат мама и татко!-започнах да плача.
М:-Спокойно,ще се събуди!!
Минаха още два часа и мама и татко дойдоха. Времето беше слънчево,но нямаше как да му се порадвам. Вече бяхме в кабинета на доктора.
Д:-Съжеляваме,но не можем да направим нищо повече!
Мама:-Разбира ме!
Д:-Подпишете се тук!-показа им къде и тъкмо да се подпишат и медицинската сестра влезе.
МС:-Докторе,елате веднага!-Всички се учудихме.
Д:-Идвам!-побегнахме към стаята на Ру.
Доктора ти каза да влезем. Стояхме като препарирани.Той се беше събудил!!!!
Моите очи се сляха с неговите от първия миг. Ах,кафевите му очи. Ах, портокаловите му устни. Ах,Ру!!!!!!!!!!!!!
Всички:-Той се събуди!!!
Аз отидох и го прегърнах,обаче той не ми отвърна. Сякаш не искаше.
Аз:-Какво става,Ру?
Р:-Коя си ти?-нещо се пречупи в мен.-Кой сте вие?
Д:-Да, буден е,но има загуба на паметта.-аз се натъжих.
Аз:-А ще се оправи ли?
Д:-Разбира се,но ще трябва време.
Мама:-Колко?
Д:-Ами госпожо,не мога да кажа точно колко,но към месец.
Аз:-Благодаря ви!-прегърнах го и този път плачех от радост,както всички.
Беше ни мъчно,че не ни помни,но добре че се събуди.
Д:-Ще ви помоля да дойдете да оправите документите!-Мама и татко тръгнаха след него,а аз седнах на леглото до мен.
Аз:-Ру, обичам те!!!!
Р:-Извинявай,но не знам коя си!Както и вие!-обърна се към Вал,Майк и Анджи.
Аз:-Спокойно,ще си спомниш!Аз съм...
Р:-Ти си ..ъм...името ти почваше с М,нали?
Аз:-Не,няма проблем. Аз съм Карол,това там са Валентина, Майкъл и дъщеря им Анджи.
Р:-А ти каква си ми?
Аз:-Аз съм ти доведена сестра и гадже.
Р:-Значи имам вкус!-и се усмихна.
М:-Явно!
Тогава мама и татко влязоха.
Мама:-Деца, всичко е готово.
Т:-Докторът каза да дойдем утре сутринта да го вземем.
Аз:-А защо не сега?
Т:-Трябва да си почива!
Аз:-Чао!-прегърнах го.
Р:-Обичам те!-каза го малко несигурно,но му кимнах.
Прибрахме се вкъщи. Майк и Вал също дойдоха.
Т:-Деца, седнете. Имаме изненада за вас.
Аз:-Каква?
Мама:-Знаем,че вие сте свикнали да живеете в Барселона.
В:-Не,тук също е много приятно.
Аз:-Само,че вече не живеят там,но нищо.
Т:-Не,така не става.
Мама:-Искаме да ви кажем,че...........

📝📝📝
Е, най-накрая Ру се събуди.
Дано да ви е харесало и се извинявам за това,че доста време отлагах събуждането му.
Нека всички, на които им е харесало,това че най-накрая съживих Руджеро да дадат по една звездичка!!!!😜 Дано да ви е харесало 😍😍😍😍😍
Моля за мнения и звездички 😋

Lost in life 2 Donde viven las historias. Descúbrelo ahora