Lost in life 2

Part4 Помниш ли?

Т:-Искаме да ви кажем,че ще се върнете в Барселона!-всички се очудихме.

Аз:-Как така татко?

Мама:-Ами с баща ви решихме,че е добре да ви върнем в Барселона!

Канде:-Това и страхотно,но как???
Т:-Ами къщата в Барселона ще я ремонтираме и всички ще живеете там!
В:-Не,няма нужда!
Мама:-Ние настояваме!-всички станаха щастливи.
Аз:-Благодаря ви!-отидох и ги прегърнах.
Майк:-Какво ще правим сега?-чу се бебешки плач.
В:-Аз отивам при малката.
Мама:-Не,стой си тук. Аз ще се погрижа.
Майк:-Няма нужда!
Мама:-Щом казвам значи има.
Аз:-Мама,какво ти става?Нещо май много заобича децата.-всички се засмяхме.
Т:-И от нас с Ру още чакаме!-каза го шегувито.
Аз:-Та аз съм още на двайсет.
Мама:-Нищо,така като станеш на трийсет ще имаш три деца!
Т:-Не, по-добре пет!
Аз:-А не,ъпсурд!
Мама:-Е,хайде ние с Вал отиваме при малката.- и се качиха.
Аз:-Много искам Ру да си ни спомни по-бързо!-натъжих се,но Майк ме прегърна.
Майк:-Ще видиш, всички ще помни.
Т:-Да,само му дай малко време.
Аз:-Добре!
Матиас:-Искате ли да правим нещо?
Канде:-Да и на мен!
Т:-Все пак Ру се събуди!-Мама и Вале се върнаха.
Мама:-Да отидем в басейна!
Канде:-Страхотна идея!
Т:-Харесва ми,скъпа!-целунахме се,а всички се изхилиха-Какво,не може ли да целуна съпругата си?
Аз:-Може,тате,може!
Мама:-Хайде, отидете да се облечете!-качихме се по стаите.
После се облякохме и слязохме при басейна. Всички много се забавлявахме,но ми се искаше и Ру да е тук. След това се навечеряхме и се легнахме.

##На сутринта##
Станах преди всички. Запътих се към банята и извърших сутрешните си процедури. След това се облякох с това:

Слязох в кухнята и реших да направя закуска- палачинки.
Направих и кафета за всички. За малката извадих любимото ѝ пюре. Тъкмо бях готова и чух детски плач. Знаех,че това е Анджи и се запътих към стаята им.

##От името на Валентина##
Събудих се и до мен беше Майк,както винаги. Той ме гледаше непрестанно:
Аз:-Защо ме гледаш?Да не съм оцапана или пък съм грозна?!-той се засмя.-Защо се смееш???
Майк:-Винаги си красива,Ангел мой! Довечера ще излезем само двамата.
Аз:-Къде?
Майк:-Изненада е!-доближи се до мен и тъкмо да ме целуне и малката се събуди,като започна да плаче.
Майк:-Явно скоро няма да сме си само аз и ти.-тогава влезе и Карол.
Карол:-Да не прекъсвам нещо?-засмя се.
Майк:-Не разбира се,малката беше!
Карол:-За ще я взема,а вие се оправяйте и идвайте за закуска.-взех я и излезе.

##От името на Карол##
Взех Анджи и излязох.
Канде:-Добро утро!-излезе от стаята си.
Аз:-Нека!-после излезе и Матиас.
Матиас:-Добър ден!-после и мама и татко.
Мама и татко:-Добро утро!
Аз:-Оправяйте се и идвайте на закуската!-казах им го и отидох в хола.
След малко слязоха и останалите. Вал взе малката и я облече с една много сладка розова рокличка. После всички седнахме на масата.
Матиас:-Кога трябваше да вземем Руджеро?
Аз:-В десет и половина!
Вал:-Ами сега е почти десет и половина!
Аз:-Ужас,закъсняхме!-хапнахме набързо и си взехме нещата.
Качихме се по колите и се отправихме към болницата.

##В болницата##
Вече бяхме там.
Мама:-Ако искаш ти влез първа?-обърна се към мен
Аз:-Добре!-влязох и го видях на леглото.
Р:-Здравей,ъм не се сещам за името ти!-стана му неудобно.
Аз:-Карол!
Р:-Здравей, Карол!-седнах до него.
Аз:-Днес ще те изписват и мама и татко вчера ни казаха нещо много хубаво!
Р:-Какво?
Аз:-Ами ние с теб бях ме заминали за Барселона. Там се запознахме и с другите. Та, там имахме къща. Сега я ремонтират и като отидем всичко ще е готово. Всички ще живеем там.
Р:-Кои всички?
Аз:-Ами Майк,Валентина, Анджи, Канде,Матиас, аз и ти!-той хвана ръката ми.
Р:-Извинявай,но коя е Анджи?
Аз:-Ами тя е дъщерята на Майк и Валентина-сетих се за случката между тях и ми стана малко гадно.
Р:-Ъм,добре!Тук не ми е много приятно и бих искал час по-скоро да си ходя!-засмяхме се.
После влязоха мама и татко.
Мама:-Здравей,миличък!-дойде и го целуна.
Р:-Здравей,мамо!
Т:-Ай,синът ми!-той го прегърна.
Р:-Е,хайде да тръгваме!Искам да видя приятелите си!-ние излязохме и той се облече.
После си трънахме и се качи ме по колите. Аз и Ру се качихме в моята,която той ми подари.
Аз:-Помниш ли тази кола?
Р:-Ами малко, защо?
Аз:-Ами тук се случи нещо невероятно...-засмях се леко.
Р:-Да не би тук да го-той замълча.-Да,сещам се!
Аз:-Наистина ли си спомняш?
Р:-Да!Не мога да забравя такъв миг,особено за теб!-бяхме​ спрели на един светофар.
Аз:-А сещаш ли се какво беше станало на един такъв светофар?-бях грейнала от щастие.
Р:-......

Според вас дали ще се спомни станалото,това което постави началото на връзката им???

📝📝📝
Ето я и новата глава.
Моля за звездички и коментари.
Ако има петнайсет вота до вечерта ще пусна утре ❤