Lost in life 2

Part1 Той е...

##От името на Канде##
Мина вече към година,което е равно и на семестъра ни в колежа. Днес ще се прибираме. Чудите се защо говоря в множество число, нали? Е,с Матиас се сближихме много. Станахме много добри приятели. Учим в един колеж,една паралелка и една квартира. Е,с още няколко хора. Днес както казах се прибираме в Буенос Айрес. Не съм говорила с Карол нито с който и да е друг. Звучи странно,но ни забраниха телефоните. Сега си стягам куфара.
Аз:-Мат,готов ли си?
М:-Да!-чух вик от съседната стая.
Той дойде при мен.
М:-Дали нещо се е променило?
Аз:-Не знам. Но ако се е,то ние отиваме при промяната!-сбогувахме се с другите ш тръгнахме към летището.
Аз:-Такси!!!!-извиках силно и се качихме.
След малко бяхме на летището.
М:-Ще ми липсва колежа и приятелите!-малко стана унил.
Аз:-И на мен,но сега ще можем да видим всички останали. Като сестра ти,Карол, Руджеро и така.
???-:Моля всички за Буенос Айрес да се качват!-не почнахме втора покана,а се качихме.
Аз и М:-Сбогом!-и излетяхме.

##От името на Валентина##
Вече от пет месеца Руджеро е в кома. Успяха да възвърнат пулса му,но още не се е събудил. Става ми жал,че го излъгах. Като гледам Карол как се самоовбиняма и направо умирам. Искам да и кажа,но не знам дали ще ме разбере. Да,още имам чувства към Руджи,но те са към 0,(9)%.
(За тези,които не са учили за периодите- 0,99999999......%.)
Отново пътуваме към болницата. Карол стои с дни там. Сега с Майк се качваме в колата и потегляме.
Аз:-Дано да се събуди!
Майк:-Дано!Не искам Карол да умре от мъка!-само да знаеше,че аз съм виновна....-Остави Анди при баща си, нали?
Аз:-Да,там е!
А,да ви кажа. Детето ми се казва Анди. Много си го обичаме!Още няма година,но скоро ще направи.
Вече бяхме пред паркинга на болницата. Паркирахме.

##От името на Карол##
Събудих се от още един сън. Сън мечта. Сън,в който Ру е буден!
Напоследък само такива сънувам. Може би значи нещо?!Не,вече не знам!Всеки ден стоя в тази бяла стая. Всеки ден нося цветя. На другия ден ги изхвърлям и поръчвам нови. Искам всичко да е наред,ако той се събуди. Заради мен се случи това. Заради мен сега той е в това положение. Заради в мен не се знае дали ще живее. Отново се облях в сълзи. Станах и отидох до банята. Изплакнах си лицето с вода. Отидох до Ру и го целунах по челото. Ах,Ру,сладкият ми той,моето съкровище!Обичам го с цялото си сърце!Седнах на стола и гледах все в една точка- в лицето на Ру. Чаках момента,в който той ще отвори очи. Мама и татко идват по обяд. Телефона ми звънна:
В:-Ало,Кар. Ние идваме!
Аз:-Добре!
В:-Искаш ли да ги вземем нещо за ядене?
Аз:-Не,не съм гладна.
В:-Не мога така. През тези пет месеца не си яла нищо. Ще ти стане нещо!-тя затвори.
Вратата се отвори и влязоха.
Майк:-Здрасти!
В:-Ще отида да ти взема нещо и дори да трябва да ти го напъхам в устата,аз ще го направя!-взе си чантата и излезе.
М:-Нищо не се е променило, нали?-той седна до мен.
Аз:-Да!- и се стече една сълза по бузата ми.
М:-Спокойно,ще се събуди!- и ме прегърна, а аз не се сдържах и започнах да плача с цяло гърло.
Вал влезе и се зачуди. Носеше поднос с кифличка и кафе.
В:-Ела тук!-дойде и ме прегърна.-Всичко ще се оправи!
Тогава телефона отново звънна. Майк ми го подаде и аз вдигнах. Беше Канде,я чакай Канде?!
Аз:-Ало,Канд?!
К:-Здрасти,Кар!Ние с Мат идваме. Ще ни вземете ли от летището след час?
Аз:-Ами....ами...аз....не мога.....стана нещо ужасно!-Пак започнах да плача и Вал взе телефона.
В:-Ние с Майк ще дойдем!-казаха си още нещо и затвори.
В:-Майк след час отиваме на летището.
Майк:-Защо?
В:-Брат ми и Канде са дошли!
Майк:-Оке!-после отново стояхме и чакахме.
Мина половин час и те тръгнаха за летището.
Аз започнах да пея една песен.

,,Can see you again"

Аз наистина исках да го видя отново. Искам да е с мен. Да сме щастливи. Да сме едно. Да сме единни. Да сме заедно. Заедно завинаги- Siempre juntos!

##От името на Канде##
Вече бяхме на летището. С Матиас излязохме и видях........ Агустин?
А:-Канде!-затича се към мен.
К:-Какво искаш?-застана на милиметри от мен.
А:-Направих грешка. Обичам те с цялото си сърце!Искам пак да си моето момиче!
К:-Аз...аз не знам!
А:-За не би да имаш друг?!-тогава Матиас хвана другата ми ръка.-Тоя ли?Тоя не може да се събере и на малкия ми пръст!-каза го с насмешка.
К:-Не му говори така!-Агу се направи на голямата работа и ме целуна.....
А:-Хареса ти нали?-тогава Матиас го отблъсна и ме....целуна...
Чакай.... КАКВО??????!!!!!?????
Матиас:-Ти изпусна шанса си!
А:-Аз ли бе?- и му се нахвърли.
Тогава дойдоха Вал и Майк.
В:-Какво става?-Майк ги отдели.
А:-Ще се върна!- и побягна към изхода.
К:-Искаше да си ме върне!Сякаш съм някаква вещ?!
Майк:-А защо имаше целувки?-засмя се, а Вал го сръчка.
К:-Да тръгваме!-качихме се в колата им и тръгнахме.
Матиас:-Няма ли към нас?-обърна се към сестра си.
В:-Не,случи се нещо ужасно!
К:-Какво?
Майк:-Руджеро катастрофира и е в кома. Имаше мозъчен кръвоизлив.
К и Матиас:-КАКВО????-паркирафве пред болницата.

##От името на Карол##
Вече започна да ми прималява. Започнах да чувствам отпадналост.
Докторът влезе и аз станах:
Д:-Излезте за малко,моля!-Аз излязох.
След малко излезе и аз го спрях
Аз:-Имате ли новини?-причерня ми.
Д:-Ами той......прегледът показа,че той има заг....-оттам вече нищо не помня.
Пред очите ми стана черно и останах в безсъзнание.
Какво ще стане ще разберете само, ако следите историята ми......😊
Е това е некста.Моля за звездички и коментари.